Определение № 222 от 27.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 149/2016 г.

Производство по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от [фирма] и Николай П. К. срещу определение №195 от 30.11.2015 г. по т.д.№299/2015 г. на АС Велико Търново, с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателите за спиране на изпълнението по изпълнително дело №1130/2012 г. на ЧСИ Д. К., образувано въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1864/2012 г. на РС Горна Оряховица. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и незаконосъобразно и искат отмяната му. Ответникът по частната жалба – [фирма] заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Обжалваното определение, с което въззивният съд /разглеждащ въззивна жалба срещу постановено по иск по чл.422 от ГПК първоинстанционно решение/ по същество е приел, че не са налице основанията по чл.432, ал.1, т.1 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело, образувано въз основа заповедта за изпълнение на парично задължение, не прегражда развитието на висящото въззивно производство, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. В този смисъл не е налице нито една от хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК, поради което частната жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение