Решение № 3999 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националната здравно осигурителна каса, чрез юриск. Тодоров против Решение № 24276/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2119/2025 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която се отменя Заповед за налагане на санкции №РД-253С-38/23.01.2025г. относно размера на наложените 6 санкции „финансова неустойка“ над 300лв. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът Медицински център „Салус“ЕООД чрез адв. И. Сотиров изразява становище за неоснователност на касационната жалба в тази част от постановеното решение. Касационният жалбаподател Медицински център „Салус“ЕООД чрез адв. И. Сотиров счита оспореното решение за незаконосъобразно в частта, с която не е отменен изцяло административния акт за налагане на санкция, т.к. предварително не било издадено писмено предписание за отстраняване на констатираните нарушения. Касационният ответник по тази жалба Управителя на НЗОК не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустима. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, са неоснователни. От фактическа страна е установено, че със Заповед № РД-25-793/13.11.2024г. на управителя на НЗОК на осн. чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е наредено да бъде извършена проверка на изпълнителя на медицинска помощ „Медицински център Салус“ ЕООД. Протокол № РД 25-793-1/26.11.2024г. в който са отразени резултатите от проверката. Установени са пет броя нарушения извършени на 07.09.2024г., 14.09.2024г., 14.09.2024г., 12.10.2024г. и 26.10.2024г. от д-р Р. - лекар специалист кардиолог по отношение на ЗОЛ, диспансеризирани с диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“ с код по МБК 150.0 и изразяващи се в липса на изследването ЕКГ /електрокардиография/ - запис на сърдечната дейност, което се извършва при всеки диспансерен преглед с код по МБК 150.0., отразено в амбулаторните листи. Административният орган е приел нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 13 към него, както и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от 330. Нарушението по т.1 до 5 са съответно извършени на 07.09.2024г., 14.09.2024г., 14.09.2024г., 12.10.2024г. и 26.10.2024г. от д-р Г. Т. Р. - лекар специалист кардиолог по отношение на ЗОЛ, диспансеризирани с диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност“ с код по МКБ 150.0 и изразяващи се в липса на изследването ЕКГ /електрокардиография/ - запис на сърдечната дейност, което се извършва при всеки диспансерен преглед с код по МКБ 150.0., отразено в амбулаторните листи. Прието е нарушаване на изискванията чл. 165, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Приложение № 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от 330. Нарушение по т.6, се изразява в неспазване на установените изисквания за работа с медицинската документация, за което е приложен пар.9 от ПЗР на НРД 2023-2025г., поради това, че е извършено на 28.03.2023г., като Амбулаторният лист е отчетен и заплатен от РЗОК - София столична, но не е оформен съгласно изискванията, реквизитите и стандарта посочени в приложение № 26 към НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., а именно: липсва подпис на ЗОЛ в полето “Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати. Декларирам, че към момента на преглед не съм хоспитализиран”. Административният орган приема нарушение на изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 2, 1Б, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. за медицинските дейности и приложение № 26 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5 от 330. За всяко от така установените нарушения с процесната заповед административният орган постановил санкция в размер на по 150 лв., съответно – за първите пет на основание чл. 455, ал. 1 от НРД и на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за 2020 – 2022 г. – за нарушението по т.6, във връзка с приложението на пар.9 от ПЗР за медицинските дейности за 2023-2025г. За определяне на размера на санкциите в максималния допустим такъв са изложени мотиви, че не е предоставена медицинска помощ в рамките на гарантиран пакет услуги, не предоставят на ЗОЛ медицинска помощ в по вид, обем и качество съгласно договорената, поради което не изпълнявали задълженията си по НРД за медицинските дейности 2023-2025г. Изложени са общи съображения като мотиви за налагане на максималния размер санкция по нарушенията. За да отмени оспорената пред него Заповед за налагане на санкции №РД-253С-38/23.01.2025г.в първите й пет пункта досежно нарушенията по чл. 455, ал. 1 НРД МД 2023-2025 г., както и по т.6 за нарушение квалифицирано по пар.9 от ПЗР на НРД 2023-2025г., на основание чл.416, ал.1 НРД за медицинските дейности за 2020-2022г.,съставът на АССГ е приел, че нарушенията безспорно са извършени, но следва да се намалят наложените санкции в максимален размер поради липса на конкретни мотиви относно тежестта на извършените нарушения. Според настоящият състав на Върховния административен съд, решението на АС-София град не страда от посочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган законосъобразно е приложил чл. 455, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. за първите пет констатирани нарушения, а за последното нарушение по т.6 е прието приложение на пар.9 от ПЗР на НРД 2023-2025г. Доказателства по преписката относно амбулаторни листове за първите пет случая, описани в т. 1-5 от заповедта за налагане на санкция, установяват по несъмнен начин, че същите са съставени по образец, но не съдържат описание на задължителното изследване ЕКГ /електрокардиография/-запис на сърдечната дейност, което се прилага към амбулаторния лист от извършения преглед. Съдът правилно е приел за доказана и неоспорена канстатацията за нарушение на приложение № 13 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., където се изисква за диагнозата „Застойна сърдечна недостатъчност“ с код по МКБ 150.0, диспансеризиращия лекар, при всеки преглед да извърши определен обем от дейности, включващи клиничен преглед с ЕКГ /електрокардиография/ - запис на сърдечната дейност с вписани - дата и имена на пациента. Относно нарушението по т.6 от административния акт, правилно е приета липса на положен подпис на ЗОЛ в полето “Информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати“, което нарушение е безспорно установено. Съдът в тази връзка законосъобразно е съобразил разпоредбата на § 9, съгласно която: „ В случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по ЗЗО и този НРД.“ В случая нарушението е извършено на 28.03.2023г., за който период е приложима цитираната по-горе разпоредба и правилно е приложен материалния закон от административния орган. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя изложеното в касационната жалба на лечебното заведение за нарушение на приложимия материален закон. Съдът е намалил размера на наложениет санкции, като по отношение на тези по чл. 416, ал. 1 НРД 2023-2025 г., правилно приел, че в приложена в преписката амбулаторен лист не съдържа подпис на ЗОЛ, съответно – родител или настойник, изискуеми по изложените от административния орган съображения. От друга страна правилни са изводите на АССГ, че това нарушение не е от естество и тежест, годно да обоснове прилагането на санкция в максимален размер. Правилни са и правните изводи на първоинстанционния съд за липса на мотиви в административния акт за максимално предвидената санкция, които макар и верни, са недостатъчни за налагането на максимално предвидения размер. Липсва оценка на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, липсва и установено повторност за налагане на санкцията в максимален размер. Размерът на наложените наказания "финансова неустойка" не е съответен нито на тежестта на всяко от нарушенията, нито на незначителната степен на обществена опасност на дружеството-нарушител. Налагането на санкция в максимарен размер следва да се мотивира от административния орган съгласно изискването на чл. 454 от НРД, като видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на НЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Настоящата инстанция подкрепя извода на първоинстанционния съд, че нарушенията не са извършени при условията на повторност, съгласно легалната дефиниция по т. 16 от § 1 от ДР на ЗЗО. При доказателствена тежест на органа да обоснове защо приема, че за тези нарушения следва да се наложи максималния размер на имуществена санкция същият не е ангажирал такива в подкрепа на своята теза. Няма констатирани оплаквания досежно качеството на медицинската дейност, нито пък са възникнали реални спорове между здравно осигурените лица и лечебното заведение, които да се препятстват чрез евентуално некоректно попълнена документация. Изложеното обуславя и извода, че Административен съд – София град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и отхвърляне на двете касационни жалби, разноски за страните не следва да се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,