Определение № 411 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 60/2012 г.

Производството е по чл. 248 ,ал.1 ГПК. Х. С. Х., представляван от адвокат М. Б. Н. с молба вх. № 2790 от 16.07.2012 г. е подал искане за допълване на определение № 559 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 60 от 2012 г. на ВКС, Първо отделение в частта за разноските. С това определение не е допуснато касационно обжалване на решение 91 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 134 от 2011 г. на Разградския окръжен съд по жалбата на Едноличен търговец “Д.- Д. Д.”. Х. С. Х. е била представлявана от адвокат М. Б. Н., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение с отговора по касационната жалба. Това възнаграждение е документирано с договор за правна защита и съдействие №[ЕИК] от 10.12.2012 г. и е в размер на 2 500 лв. Ответника Едноличен търговец “Д.- Д. Д.” не е взел становище по молбата за допълване на определението. Ответника И. Й. Х. не е взела становище по молбата. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, след като взе предвид изложените правни доводи и данните по делото приема за установено следното: Молбата е допустима защото е подадена в рамките на преклузивният едномесечен срок и разгледана по същество е основателна. Х. С. Х., представляван от адвокат М. Б. Н. е депозирала становище по подадената касационна жалба и по силата на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи присъждане на възнаграждение. То е в допустимите размери определени в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение и е в рамките на 2 500 лв. Разноските, направени от Х. С. Х. във въззивната инстанция следва да се определят от Разградския окръжен съд. По тези съображения, Върховния касационен съд, Първо отделение: