Определение № 159 от 09.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. К. Д. Б. е подал молба за отмяна на решение от 01.04.2015г., постановено от Софийски районен съд, Първо ГО, 51 състав по гр.д.№17832/2014г.,, поправено с решение от 10.08.2015г. по същото дело, с което заедно с М. С. Б. е осъден да заплати на С. А. Ц. по реда на чл.31, ал.2 ЗС сумата от 1883лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот – ап.4, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет.2, за времето от 19.04.2011г. до 04.04.2014г. С молбата за отмяна се поддържа, че решението е недопустимо, постановено при ненадлежно упражняване на правото на иск и срещу несъществуваща страна /по съображения, че според молителя той не може да бъде страна в исковия процес/, предвид обстоятелството, че прехвърлителната сделка за апартамента е сключена между дядо и внучка /М. С. Б./ и не може да бъде третиран поради тази причина като придобит в съпружеска имуществена общност. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответницата по молбата С. А. Ц. изразява становище, че същата е недопустима. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.303 ГПК. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в чл.303 ГПК основание, което според молителя налага отмяна на влязлото в сила решение. В подадената от К. Д. Б. молба обаче не се сочи да е налице някое от изброените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания, което да се свърже с производството по гр.д.№17832/2014г. на Софийски районен съд, въпреки дадените в тази насока указания, съобщени на молителя на 19.01.2018г. Молбата съдържа единствено оплаквания и искания, основани на доводи за недопустимост на постановеното от 51 състав на СРС съдебно решение, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.303 ГПК. Доколкото в молбата не се твърди да са налице нови доказателства, респ. да са установени нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, и като се вземе предвид, че постановеното от 51 състав на СРС решение е съобщено на молителя на 22.06.2016г., следва да се приеме, че подадената на 08.11.2017г. молба за отмяна е и просрочена. Поради това настоящият състав приема, че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение