Определение № 10357 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Г. Т. К. от гр. Карлово, чрез процесуалния му представител адв. Исов, против определение № 3895 от 26.04.2024г., постановено по адм. дело № 618/2024г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разрешение за строеж № 238 от 15.12.2023г. на главния архитект на община Карлово за строеж „Две самостоятелни жилища – преустройство и промяна на предназначението на самостоятелен обект – жилище с идентификатор № 36498.503.2741.1.14 по кадастралната карта /КК/ на гр. Карлово“ и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че жалбоподателят не е заинтересовано лице. Напротив навежда съображения, че има такова качеството, доколкото твърди, че с оспореното разрешение за строеж се засягат общи части на сградата, както и общи инсталации, поради и което твърди, че е заинтересовано лице по чл. 149 ал. 2 т. 3 ЗУТ. Излага и съображения по съществото на спора за нищожност и незаконосъобразност на разрешението за строеж. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът главният архитект на община Карлово, чрез процесуалния си представител юрк. Трифонова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът А. Т. К. не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение в оспорената му част АС – гр. Пловдив е приел, че жалбоподателят не попада в гръга на заинтересованите лица по чл. 149 ал. 2 т. 3 и т. 4 ЗУТ, тъй като е направил извод, че одобреното преустройство с разрешението за строеж е извън изрично изброените случаи по чл. 185 ал. 1 ЗУТ, за които се иска съгласието на етажните собственици. Поради това е приел, че жалбоподателят като легитимиращ се като собственик на втория етаж от жилищната сграда не е от кръга на лицата по чл. 149 ал. 2 т. 3 ЗУТ. Досежно твърденията в жалбата, че с обособяването на складово помещение се засягат общи части на сградата, съдът е приел, че такова нещо няма, като се е позовал на обяснителната записка към разрешението за строеж и анализ на представените чертежи към разрешението за строеж. При самостоятелно разчитане на чертежите е приел, че монтирането на входна врата след еднораменното стълбище, където се обособява малкото предверие/малък склад, не засяга общата стълбищна площадка. Поради и това е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на РС като лице извън кръга на лицата по чл. 149 ал. 2 т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 185 ал. 1 ЗУТ, оставил е без разглеждане жалбата му и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ очертава кръга на лицата, за които законодателят е признал право на жалба срещу разрешенията за строеж. В случая с оспореното разрешение за строеж не е разрешено извършването на нов строеж, а е разрешено "преустройство и промяната на предназначението на самостоятелен обект – жилище – в две жилища ". В случая безспорно жалбоподателят не е заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, която касае нов строеж, пристрояване и надстрояване, какъвто с оспореното РС не е разрешен. С оспореното в производството РС е разрешено преустройство и промяна на предназначението на жилище на първи етаж в две жилища, т. е. относимата досежно преценката на правния интерес на жалбоподателя разпоредби са тази по чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ, според които т. 3 „в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях“, а според т. 4 „в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост“. Като в случая предвид приложимата норма за определяне на заинтересованите лица, съдът е следвало да установи да се касае за случай по чл. 185 ал. 1 или по ал. 2 ЗУТ, което обаче съдът не е сторил. В случая оспореното РС касае преустройство на жилище в две жилища, като обаче жалбоподателят в жалбата си навежда твърдения, че с предвиденото и разрешено преустройство се засягат общи части на сградата, както и че се отнемат площи от такива част, както и промяна в захранването през общите инсталации, т.е. навежда съображения, че не са изпълнени изискванията на чл. 185 ал. 1 т. 2 – 4 ЗУТ, за да не е изискуемо неговото съгласие. Съдът обаче при постановяване на оспореното определение не е изследвал наличието на тези предпоставки, съответно не е извършил пълна преценка и не е събрал доказателство досежно това дали са налице предпоставките по чл. 185 ал. 1 или ал. 2 ЗУТ, съответно при преценка на наличието на правен интерес и признаване на качеството на заинтересовано лице на жалбоподателя в хипотезата по чл. 149, ал. 2, т. 3 или т. 4 ЗУТ. Напротив съдът се е позовал на обяснителната записка към разрешението за строеж без обаче да извърши проверка, включително със специални знания, за това дали са спазени изискванията на чл. 185 ал. 1 ЗУТ. Изводите на съда, че с разрешеното преустройство не се засягат общи части на сградата също са необосновани, тъй като в тази насока не са събрани доказателства. Като не е изследвал наличието на предпоставките по чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ във връзка с чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и не е събрал относимите доказателства досежно установяването на тези обстоятелства, включително с използването на специални знания, съдът е постановил оспореното определение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със закона. Поради това определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, включително за установяване на наличието на предпоставките по чл. 149, ал. 2, т. 3 и 4 във връзка с чл. 185 ал. 1 и 2 ЗУТ за наличие на правен интерес от оспорване на РС за жалбоподателя. По претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание чл. 226, ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК.