Определение № 10264 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9183/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. Д. Г., чрез пълномощника си, срещу определение № 6565 от 16.07.2025 г. по адм. дело № 1214/2025 г. на Административен съд - Хасково. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. Д. Г. против решение № 75 от 10.04.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. на Районен съд - Свиленград и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно. Счита, че след като е освободен от съда от задължението да внесе държавна такса в производството пред първата инстанция, неправилно съдът е изискал да внесе държавна такса за обжалването пред касационната инстанция. Излага подробни доводи, че съдът е формирал неправилен извод за необходимост от внасяне на държавна такса като условие за касационна проверка на съдебното решение, с което е разгледан спорът за законосъобразност на административен акт, с който оспорващият е лишен от свобода. Иска да се отмени прекратителното определение и се продължат съдопроизводствените действия за разглеждане на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство пред административния съд е образувано по жалба на Н. Д. Г., чрез пълномощника си, срещу заповед за задържане на лице № 581 от 28.12.2024 г., издадена от Ю. Колев в качеството му на полицейски орган при ГПУ - Свиленград към РД "Гранична полиция" - Елхово. С определение № 112 от 12.02.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. Районен съд - Хасково е освободил жалбоподателя от заплащане на държавна такса по делото, въз основа на представените доказателства от същия за наличие на предпоставките по чл. 83, ал. 2 вр. 3 ГПК и чл. 144 АПК. С решение № 75 от 10.04.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. РС - Свиленград е отхвърлил жалбата на Н. Д. Г. срещу оспорената заповед. Жалбоподателят, чрез пълномощника си, е подал касационна жалба срещу решение № 75 от 10.04.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. на РС - Свиленград. С разпореждане № 5593 от 03.06.2025 г. по адм. дело № 1214/2025 г. АС - Хасково е оставил без движение постъпилата касационна жалба от Н. Д. Г., чрез пълномощника си, срещу решение № 75 от 10.04.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г. на РС - Свиленград с указание в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на касационната жалба като внесе 70 лв. държавна такса по сметка на АС - Хасково, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. С молба, подадена от пълномощника, частният жалбоподател е заявил, че е освободен от заплащане на държавна такса по делото, което се отнася до края на съдебното производство и моли да не се изисква заплащане на държавна такса. С разпореждане № 6017 от 20.06.2025 г. по адм. дело № 1214/2025 г. АС - Хасково, след като е обсъдил фактическите и правни обстоятелства, свързани с доводите на частния жалбоподател относно недължимост на държавната такса, е приел, че Н. Д. Г. е освободен от заплащане на държавна такса само за производството пред първата инстанция, като няма пречка да поиска да бъде освободен от заплащане на държавна такса, съобразно разпоредбата на чл. 213а, ал. 3 АПК. Съдът повторно е оставил без движение касационната жалба, с указания в 7-дневен срок от съобщението да заплати държавна такса в размер на 70лв. или поиска освобождаване от заплащането й ведно с декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията касационната жалба ще бъде върната. С обжалваното определение в настоящото касационно частно производство съдът е посочил, че разпореждането е съобщено на пълномощника на касационния жалбоподател на 01.07.2025 г. и в законния 7-дневен срок не са изпълнени указанията на съда - не е поискано освобождаване от държавна такса и не е внесена такава за касационното обжалване. При това положение и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2АПК съдът е приел, че касационната жалба е нередовна, поради което я е оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че касационната жалба е нередовна поради невнасяне на следващата се държавна такса за касационното обжалване. Съдът правилно е преценил, че касационният жалбоподател е освободен от внасяне на държавна такса само за първоинстанционното производство и е дал надлежни указания на същия, че следва да поиска освобождаване от задължението да внесе държавна такса за касационната инстанция или да внесе такава и представи документ за това. При констатираното неизпълнение в законния срок съдът правилно и обосновано е оставил касационната жалба без разглеждане и прекратил производството по делото. Изложените доводи от частния жалбоподател за липса на задължение да внесе държавна такса с оглед предмета на делото не намират опора в приложимата нормативна уредба и са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,