Определение № 7077 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Р. Л. Б. от град Сандански, чрез адв. Георгиева, против определение № 1674 от 27.04.2026 г. по адм. д. № 490/2026 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата се излагат предимно доводи по същество, като се иска отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне ведно със законните последици. Ответникът не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу „мълчалив отказ“ на главния архитект на Община Сандански да се произнесе по искане вх.№ 94-00-378/17.02.2026 г. за възобновяване на производството по издаване на Удостоверение за търпимост на строеж № АБ-02-118/28.09.2022г. на главния архитект на Община Сандански. Прието е, че оспорването е просрочено, тъй като 14-дневния срок по чл. 197 АПК за обжалване е изтекъл на 18.03.2026 г., а жалбата е подадена на 27.03.2026 г. и е процесуално недопустима. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е инициирал административно производство по чл. 99 от АПК с искане вх.№ 94-00-378/17.02.2026 г. Съгласно препращащата норма на чл. 103, ал. 3 от АПК, производството се разглежда по реда на глава десета, раздел IV АПК, т. е. по реда на чл. 197 и сл. от АПК. В този смисъл е и изричната норма на чл.202, ал.1,т.1 от АПК. Следователно процесният мълчалив отказ, който е приравнен на изричен такъв, подлежи на обжалване в срока по чл.197 АПК - 14-дневен от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе - общото правило на чл. 149, ал. 2 от АПК. В горния смисъл е постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, която правилно е приложена от административният съд, и сочи на просрочие на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, от което следва и неговата недопустимост в хипотезата на чл.159,т.5 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение