Решение № 6052 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 933/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД против решение № 10464/ 24.11.2025 г. по адм.д.№ 1585/ 2025 г. по описа на Административен съд -Пловдив. Иска обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно отмяна като неправилно по съображения, които са подробно развити в касационната жалба. Твърди, че е сезиран с молба за договорна документация, а не по реда на чл.15 от Регламент 2016/679. Искането е по реда на Закона за потребителския кредит, завоалирано като искане по реда за защита на личните данни. Направено е особено искане за спиране на съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 г. с твърдение, че поставените с преюдициалното запитване въпроси засягат настоящия спор. Претендира присъждане на разноски по списък. Ответната страна Й. А. Т., чрез адвокат С. Николов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Й. А. Т. против уведомление изх.№ 0-107/ 14.07.2025 г., изготвено от специалист "Обработване на жалби от клиенти" към "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което физическото лице е уведомено относно молбата за предоставяне на всички сключени договори в периода от 01.01.2018 г. до 01.06.2025 г., че съгласно законовите изисквания екземпляр от договор за паричен заем е предоставен още при сключването му, ведно с всичките реквизити. В молбата, с която администратора на лични данни е сезиран, е посочено, че искането е с правно основание чл.15 и чл. 20 от Регламент 2016/679, а по същество е поискано предоставяне на копия от всички сключени между молителя и "Изи Асет мениджмънт" АД договори за потребителски кредити в посочен период,както и от договори за предоставене на гаранция. В случай, че не бъдат предоставени копия на посоченото правно основание, е поискано предоставяне на копия по чл. 11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит. Няма уточнение за договорите като момент на тяхното сключване, размер на заемите. Срещу така издаденото уведомление от лице, което не е законен представител на администратора на лични данни, нито е длъжностно лице по защита на данните, е подадена жалба до съда. С решение № 10464/ 24.11.2025 г. по адм.д.№ 1585/ 2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив, съдът приема, че е сезиран с жалба срещу изричен отказ на "Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на администратор на лични данни да предостави копия от договори по Регламент 2016/679 и отменя същия като незаконосъобразен. Няма развити съображения относно издателя на уведомлението лицето Н.Й.- специалист "Обработване на жалби на клиенти". Прието е, че исканите договори са носители на информация за обработваните лични данни, а непредоставянето им поставя в невъзможност субекта на данни да разбере дали личните данни се обработват законосъобразно. С диспозитива е отменен отказ на касатора в качеството му и на администратор и на обработващ лични данни, обективиран в уведомително писмо изх.№ 0-107/ 14.07.2025 г. да предостави копия от "всички сключени между и финансовата институция договори за потребителски кредити", а преписката е изпратена за ново произнасяне и спазване на задължително дадените указания. По делото оставя неизяснено какви договори са сключени между страните, на кои дати, за какви суми, т.е. договорите не са индивидуализирани, така формулираното искане е възпроизведено в диспозитива на решението по същия начин, което би представлявало проблем при проверка дали съдебното решение е изпълнено. Решението е недопустимо по следните съображения: По молба за предоставяне на копия от неиндивидуализирани и сключени договори за потребителски кредити между Й. А. Т. и "Изи Асет мениджмънт" АД, в посочен отрязък от време, е изготвено уведемление, което не е с издател администратора на лични данни, а служител Н. Й., заемащ длъжност специалист "Обработване на жалби от клиенти". От съдържанието на писмото е видно, че специалистът се произнася с отказ да предостави втори екземпляр от всеки договор за паричен заем, защото такъв вече е предоставен при сключването им. Останалата част от уведомлението е извинение, че молбата не може да бъде уважена. Следователно нито от съдържанието на уведомлението, нито от компетентността на специалиста може да се направи извод за постановен изричен отказ от администратор на лични данни, какъвто принципно е "Изи Асет мениджмънт" АД. Съгласно чл. 24, пар. 1 от Регламент 2016/679 администраторът или обработващият на лични данни е този, който е длъжен да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с предвидените в регламента разпоредби. Спазването на разпоредбите за защита на лични данни е отговорност на администратора или обработващия лични данни. Регламент 2016/679 урежда и фигурата на "длъжностно лице по защита на данните", определянето му и задачите, които му се възлагат с чл. 39, действа като точка за контакт с надзорния орган по въпроси, свързани с обработването, има задачите да информира, съветва, съдейства, анализира и отчита рискове, оценява, препоръчва, без да има правомощия за вземане на решения по регламента. Още по-малко може да се приеме, че специалист "обработване на жалби на клиенти" може да се произнася с валидни отговори по искания, с правно основание чл.15 от Регламент 2016/679 и тези отговори да ангажират отговорност на администратора на лични данни. Отговорността за спазване на разпоредбите за защита на личните данни, включително на правата но чл. 15 от Регламент 2016/679 е на администратора или обработващия личните данни, а не на други лица служители в търговското дружество. Уведомителното писмо в случая обаче не представлява изричен отказ на администратор на лични данни да уважи искане по чл.15 от Регламент 2016/679, поради което като е разгледал по същество жалбата срещу отговор, който не е годен за оспорване акт по Регламент 2016/679, не представлява изричен отказ, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. На второ място, за да се определи дали е налице отказ за предоставяне на достъп до лични данни, следва да се анализира и молбата, която е изпратена до администратора на лични данни. В случая молбата започва с позоваване на чл.15 и чл. 20 от Регламент 2016/679, но са поискани копия от договорите за потребителски кредити и договори за гаранция в един диапазон повече от 7 години, като се твърди, че основанието за обработване на личните данни са съществуващи облигационни отношения. При формулиране на искането молителят посочва като правно основание чл.15 от Регламент 2016/679 и чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит. Правото на достъп на субектите на данни е част от европейската правна рамка за защита на данните, предвид чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.15 от Регламента и включва три компонента:1. потвърждение дали се обработват данни, свързани с лицето, 2.достъп до тези данни и 3. информация за обработването като цел, категория данни и получатели, продължителност на обработването, права на субектите на данни. В случая такава информация не е искана с молбата. Поискана е информация относно направените плащания и получаване на копия от вече сключени договори, което по съдържание представляват искане по чл.11 от Закона за потребителския кредит. Следователно нито искането до администратора на лични данни, нито отговорът на специалиста по обработване на жалби формират спор по чл.15 от Регламент 2016/679. Като е отменил изричен отказ на администратора на лични данни, съдът е постановил решение при липса на предмет. Делото е следвало да бъде прекратено по чл.159, т.1 от АПК, а защото не е направено съдът е постановил недопустимо решение, което по чл.221, ал.3 от АПК следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено. Поради недопустимостта на съдебното производство е неоснователно искането за спирането му до приключване на дело С-676/ 2025 г. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените по делото разноски- 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение по адм.д.№ 1585/ 2025 г. по описа на АС-Пловдив и 189, 18 евро държавна такса за касационното производство Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение