Определение № 31 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 1138/2011 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 16. 02. 2011 год., постановено от съдия-докладчика по НОХД № 475 / 11 год. по описа на С. градски съд, с което е било прекратено съдебното производство по делото и същото изпратено на ВКС, за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Разпореждането е мотивирано с обстоятелството, че обвиняемия и трима от свидетелите живеят в[населено място], един в[населено място], обл. Плевен, а по един свидетел, в[населено място] и[населено място]. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за липса на предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, намира искането на СГС за неоснователно. Това е така защото, Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по наказателно дело от общ характер, само ако броят на обвиняемите и свидетелите с местоживеене в района на друг равен по степен съд на този в който е образувано, е значителен. Изискването на нормата на чл. 43, т. 1 от НПК предполага значителен сам по себе си брой, на посочените участници в процеса, които да живеят в района на друг равен по степен съд, т.е., тези лица следва да бъдат с относително голям брой. От приложението към обвинителния акт с който е сезиран СГС е видно, че обвиняемия е един, а всички свидетели са общо шест на брой. Ограниченият в случая брой лица живеещи извън съдебния район на СГС, не сочи на необходимост от намеса на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, поради липса на предпоставка за значителна процесуална икономия по призоваване на страните и обезпечаване на бързината на производството, обстоятелство, което води до неоснователност на искането на СГС. Воден от горното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение