Определение № 7248 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4414/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Д. Г. от гр. Пазарджик на срещу Определение № 387/03.02.2025 г. на Административен съд – Пазарджик по административно дело № 278/2024 г. в частта, с която е отхвърлено искането на лицето за допълване на Решение № 4421/19.11.2024 г. по адм. дело №278/2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение. Подробно описва фактите като изтъква, че са претендирани разноски за изготвяне на жалбата от младши адвокат, а не за процесуално представителство. Сочи, че представените договори за правна защита и съдействие, включително пълномощно си съответстват по предмет и отразят ясно волята на страните - адвокатът да изготви писмена жалба срещу приложената принудителна административна мярка. Счита, че е налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е открил производството по оспорване на документ, в което да се изясни въпроса за датата на съставянето на договорите, поради което изводът му, че същите са антидатирани е неправилен и необоснован. Сочи съдебна практика на Върховен касационен съд (ВКС), според която на младшия адвокат въз основа на договор се дължат разноски за изготвяне на жалби и други съдебни книжа без осъществяване на процесуално представителство пред окръжен съд. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните разноски за изготвяне на жалбата в размер от 600 лв. Ответникът по частната жалба – служител от ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив – С. П. не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК. Частната жалба е подадена от страната поискала присъждането на разноски чрез А. Г. Герджиков – син на жалбоподателя, притежаващ юридическа правоспособност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. По делото е доказано безспорно, че жалбата поставила начало на съдебното производство е изготвена от адв. А. Герджиков, предвид че именно неговото име е посочено в нейния край, както и е приложено пълномощно. На 29.04.2024 г. в съдебно заседание съдът констатира, че А. Герджиков е младши адвокат и няма право да представлява жалбоподателя съгласно Закона за адвокатурата (ЗА) пред административен съд, като е дадена възможност жалбоподателят да подпише жалбата си лично или да упълномощи друг адвокат. Представена е нова жалба, с отбелязване, че същата е изготвена от А. Герджиков, но е подписана от Г. Г.. Представен е нов договор за правна защита и съдействие с предмет - изготвяне и предоставяне на клиента на жалба срещу ПАМ - поставяне на скоба на автомобил (индивидуализиран с рег. номер) и дата на мярката. Представен е и списък за разноски, включващ държавната такса - 10 лв. и разноски за адвокат за изготвяне на жалбата – 600 лв. В следващите съдебни заседания жалбоподателят не се е явил и не е бил представляван. На 19.11.2024 г. Административен съд – Пазарджик, Шести състав, постановява Решение № 4421, с което отменя принудителната административна мярка – блокиране на автомобил с техническо средство „скоба“ с адресат Г. Г. и осъжда община Пловдив да плати на страната разноски в размер на 10 лв. Съдът мотивира решението си в частта за разноските като отбелязва, че въпреки представения списък по чл. 80 ГПК разноски за адвокат не се дължат, тъй като упълномощеният такъв е младши адвокат и по ЗА не може да осъществява защита пред административен съд, поради което присъжда само сторените разноски за държавна такса. На 26.11.2024 г. по делото са депозирани две искания на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК за изменение и допълване на решение в частта за разноските като се иска присъждане на разноски в полза на адв. А. Герджиков на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА за изготвяне на жалбата, едното от мл. адвокат А.Герджиков, а другото от Г. Д. Г.. На 03.02.2025 г. Административен съд – Пазарджик, Шести състав, постановява обжалваното определение, с което оставя без разглеждане искането на мл. адв. Герджиков; отхвърля искането на Г. Д. Г. за допълване на Решение № 4421/19.11.2024 г. по адм. дело №278/2024 г. в частта за разноските като приема, че мл.адвокат няма право да представлява страната пред административен съд съгласно чл. 20, ал.6 ЗА, поради което такива не му се дължат. Определение № 387/03.02.2025 г. на Административен съд – Пазарджик по административно дело № 278/2024 в частта, с която е оставено без разглеждане искането на мл. адв. А. Герджиков за допълването на решението в частта за разноските, не е обжалвано и е влязло в сила. С частната жалба, поставила начало на настоящото производство се обжалва Определение № 387/03.02.2025 г. в частта, с която искането на Г. Д. Г. за допълване на Съдебното решение в частта за разноските е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат съдът приема, че мл. адв. А. Герджиков няма право да представлява страната – Г. Г. пред административен съд съгласно чл. 20, ал.6 ЗА, който по съществото си съдържа забрана младшите адвокати да представляват и защитава страна пред административен съд, поради което искането му е неоснователно. Отделно приема, че представените договори за правна защита и съдействие са антидатирани и също не могат да доведат до извод, че разноски му се дължат. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Действително в Закона за адвокатурата има разпоредба - чл. 20, ал.6, която по вид е ограничителна и императивна, поради което правилно съдът приема че по съществото си тя съдържа забрана младшите адвокати самостоятелно да представляват и защитават страна пред административен съд. В оглед посочено, съдът правилно след като е установил обстоятелството, че А. Герджиков е младши адвокат не е допуснал същият да участва в производството пред него. Искането обаче, с което съдът е сезиран относно разноските е за присъжданите на такива само за изготвяне на жалбата, а не за процесуално представителство. Съгласно чл. 24, ал.1 ЗА „упражняването на адвокатската професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица“. А съгласно чл. 20, ал.5 същия закон „младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения“. Следователно младшият адвокат има право на основание чл.24, ал.1, т.2 вр. чл. 20, ал. 5 ЗА да изготвя всякакъв вид съдебни книжа, включително жалби до административен съд. Ограничението предвидено в чл. 20, ал. 6 ЗА е само относно процесуалното представителство, изготвянето на самия текст на жалбата не представлява процесуално действие пред съд, ако не се депозира чрез съответния адвокат. Самото изготвяне на жалбата се реализира извънсъдебно доколкото се осъществява извън правоотношението съд-страна в рамките на висящ процес. Обстоятелството, че младшият адвокат не може да осъществи надлежно представителство пред съд от окръжно ниво предвид императивното ограничение на чл. 20, ал.6 ЗА не води до извод, че в отношенията на страната по делото с насрещната такава не може да бъдат присъдени разноски въз основа на договор за правна защита и съдействие за изготвяне на съдебни книжа, без процесуално представителство. Обратно би означавало да се отрече значителна част от адвокатската професия и да се ограничи свободата на договаряне на страните по договора за правна защита и съдействие в какъв обем да се ползват услугите на съответния адвокат. Отговорността за разноски за адвокат се очертава именно от предмета на договора и реално осъществения обем работа от адвоката. В случая е безспорно установено, че жалбата, поставила начало на съдебно производство е изготвена от мл. адв. А. Г.. В последствие след като същият не е допуснат да осъществи процесуалното представителство предвид ограничението по чл. 20, ал. 6 ЗА, страните по договора за правна защита и съдействие са сключили нов такъв договор, в който са уточнили че правната помощ ще се изразява само в изготвянето и предаването на страната на жалбата срещу приложената ПАМ. Договорът е с правно основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА предвид доказаната роднинска връзка между жалбоподателя и мл. адвокат, поради което е направено искане разноските да бъдат присъдени на адвоката. Пред съда своевременно е направено искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на мл. адвокат А. Г.. С оглед изложеното възнаграждението за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя пред Административен съд – Пазарджик се следва на мл. адвокат А. Герджиков. Съгласно чл. 38, ал.2, изр. второ ЗА - „съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати“. Съгласно чл.9 във вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минималното възнаграждение за изготвяне на жалба е от 1000 лв. В случая се претендира такова в размер от 600 лв., който е по-нисък е предвидения в Наредбата, поради което съдът следва да присъди претендирания такъв от 600 лева. Налага се извод, че съдът е бил надлежно сезиран с допустимо и основателно искане за допълване на решението в частта за разноските, поради което обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, а по същество в полза на мл. адвокат А. Герджиков да бъдат присъдени разноски в размер от 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,