Определение № 7874 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6431/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 19.04.2024 г. по кнахд № 2625/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е спряно проризводстото по делото до приключване на дело № С-61/2023 г. Счита определението за неправилно. Според жалбоподателя липсва законово основание за спиране на производството, производството се спирало само когато съдът пред който делото е висящо отправи преюдициално запитване. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно. Трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. Вече има Решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С 497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (консолидирана версия) и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези по които вече СЕС се е произнесъл. Отчитайки важността на обществените отношения, които се засягат с нарушенията по чл. 102, чл. 139, ал. 6 и 7 ЗДвП, законодателят предвидил санкции с фиксирани размери в санкционните норми на чл. 179, ал. 3-36 ЗДвП. Ответната страна е представила писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение