Решение № 1936 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11555/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Б. Л. И. и Г. С. Ц. против решение № 827 от 18.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1146/2024 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър София - област не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – С. Л. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - област отменя заповед № 18-8545/12.08.2024 г. на началника на СГКК София - област, с която, на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ботевград, одобрена със заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която се нанася ПИ с граници, съответстващи с границите на имот 430А, кв. 193 от недействащ кадастрален план на гр. Ботевград, като се нанасят нови обекти в КККР, а именно ПИ с [идентификатор], ПИ с [идентификатор], ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор] и се заличават ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор]. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка. Приема, че е налице спор за материално право, поради което прави извод, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като изменението на кадастралната карта е допуснато преди спора да е разрешен по съдебен ред. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с изменението на кадастралната карта относно нанасяне на нови обекти: ПИ с [идентификатор] с площ 2590 кв.м.; ПИ с [идентификатор] с площ 1934 кв.м; ПИ с [идентификатор] с площ 97 кв.м. и ПИ с [идентификатор] с площ 1050 кв.м. и заличаване на ПИ с [идентификатор] - собствен на С. Л. П. и ПИ с [идентификатор] – собствен на Б. Л. И. (предишен [идентификатор]) с площ 2429 кв.м. се променят границите на съществуващ в КККР обект, а именно ПИ с [идентификатор] и се нанася поземлен имот с граници, съответстващи на границите на имот номер 430А в кв. 193 от недействащ кадастрален план на гр.Благоевград, като е налице застъпване на площи. По делото е безспорно, че допуснатото с процесната заповед изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Несъмнено налице е застъпване на площи на новонанесените имоти, което сочи на спор за материално право. Съгласно правилото на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, т.е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях. Доводът на касационните жалбоподатели относно провеждането на процедурата по чл. 13 ППЗСПЗЗ е ирелевантен в случая и касае спора за материално право. Ето защо като прави извод за наличие на спор за материално право, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъдят Б. Л. И. и Г. С. Ц. да заплатят на С. Л. П. сумата 640 евро представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, както и предвид факта, че същите са в минимален размер. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,