Решение № 4094 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез главен юрисконсулт М. Соколова и юрисконсулт В. Христов като процесуални представители, срещу Решение № 753/30.07.2025 г. по адм. дело № 197/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана. Ответната страна – Е. С. Д., в качеството ѝ на държавен съдебен изпълнител (ДСИ), чрез адв. Миронов, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана е Заповед № СД-02-1/19.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на Е. Д., в качеството ѝ на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд – Лом. От фактическа страна по делото е установено, че обжалваната заповед е издадена в резултат на постъпила жалба от С. П. срещу действията на ДСИ Е. Д. по изп. дело № 450/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Лом, въз основа на която е извършена проверка от Инспектората към министъра на правосъдието. С доклад на главен инспектор са констатирани нарушения в дейността на ДСИ, квалифицирани като виновно неизпълнение на служебни задължения. Със Заповед № ИЗСВ-01-50/20.02.2025 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство, в рамките на което, след анализ на действията по изпълнителното дело на ДСИ, са установени нарушения, които са констатирани и описани подробно в заповедта. Същите са квалифицирани от дисциплинарния орган като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 2 и т. 5 от ЗСВ. На ДСИ е предоставена възможност за излагане на писмени обяснения, които са преценени като неоснователни от дисциплинарния орган. Въз основа на това е прието, че е налице дисциплинарно нарушение, поради което с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ДСИ Е. С. Д.. Заповедта е съобщена на 29.05.2025 г. на адресата и в законоустановения срок е обжалвана пред Административен съд – Монтана. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт - Заповед № СД-02-1/19.05.2025 г. на министъра на правосъдието е незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на целта на закона. На тези основания е уважена жалбата на ДСИ Е. С. Д. и са присъдени в тежест на ответника разноските по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, въз основа на които е направил обективни и верни фактически констатации. Съдът правилно е извел материалното субективно право от доказаните факти въз основа на релевантните правни норми. Така при правилна преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна. Съгласно чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗСВ, на основание на които е издадена процесната заповед, дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, т.е. елемент от състава на нарушението е наличието на вина, проявена под формата на умисъл или непредпазливост. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая не е установено по безспорен начин виновното поведение и субективното отношение на ДСИ към извършените действия и бездействия, квалифицирани като нарушение по чл. 328а, ал.2, т. 2 и 5 от ЗСВ, и настъпилите последици от тях. Нещо повече, изводите до които стига административният орган по отношение на констатираните нарушения на ДСИ при воденето на изпълнително дело № 450/2023 г. не могат да обосноват ангажиране на отговорността му по чл. 328б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. За да се наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, е необходимо да са налице съществени нарушения на служебните задължения, които разкриват по-висока степен на укоримост, но не достигат тежестта, обуславяща налагането на наказание „уволнение“. Обичайно това са повтарящи се или значими по последици нарушения, извършени виновно, които засягат законосъобразното осъществяване на дейността. В настоящия случай, производството пред административния орган е образувано по повод оспорване на действията и бездействията на ДСИ по отношение на едно дело. В това отношение следва да се сподели изводът на Административен съд – Монтана, че констатираните нередности по посоченото дело не могат да обосноват и формират убеждение за тежко нарушение на служебните задължения, обуславящо налагане на наказание в толкова висока степен, както и че административният орган е следвало да направи преценка относно смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Не може да се сподели изводът на касатора, че натовареността на ДСИ не попада в обхвата на преценката и не е релевантна по отношение на съдебния контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 328в от ЗСВ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Нещо повече, административният орган, както и съдът следва да прилагат нормата и издават актовете си като се основават на принципа на законност, обективиран в чл. 4 АПК, при и по повод извършване на служебните си задължения. Основно задължение на органа, в частност министъра на правосъдието, при издаването на административни актове е именно преценката на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Неизясняването на тези правнорелевантни факти, относими към конкретния случай, следва да се възприеме като съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта. В този смисъл, лишено от всякаква правна и обективна логика е твърдение, което изключва преценката на релевантни факти по отношение на случая, относно неговата законосъобразност. На последно място, споделят се изцяло доводите на ответника по касация, че с налагането на толкова тежко, несъответстващо на тежестта на установените нарушения наказание, дисциплинарнонаказващият орган е нарушил и принципа за съразмерност, обективиран в чл. 6 от АПК. По изложените съображения, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната на първоинстанционното решение и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на адв. Миронов, представляващ ДСИ Е. Д., сумата от 1000 лева, в нейната еврова равностойност от 511,29 евро – адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл. 143 АПК, вр. с чл. 228 АПК и чл. 38, ал. 1, т.3 ЗА вр. с чл. 8, ал.3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение