Определение № 9 от 06.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 1099/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.2 от НПК за промяна на местната подсъдност на н.о.х.д. № 4283/2025 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице предпоставките на чл.43, т.2 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото по следните съображения: Пред Районен съд – гр.Бургас е било образувано н.о.х.д. № 4283/2025 г. по описа на същия съд по внесен обвинителен акт на прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас срещу В. П. П. за престъпления по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК и по чл.195, ал.2, вр. чл.194, ал.1 от НК. След образуването на делото, с определение № 2906/05.12.2025 г. съдия М. Б., определена за докладчик по делото се е отвела от разглеждането му, поради наличие на предпоставките по чл.29, ал.2 от НПК, а именно - обстоятелството, че пострадалата по делото В. Д. е прокурор в Районна прокуратура – гр.Бургас, което налага отвеждането й с цел избягване на съмнения в нейната безпристрастност при разглеждане на делото. След депозиране на отвода от разглеждане на делото от съдия Б., съдия П. С., с определение № 2934/09.12.2025 г. се е отвела от разглеждане на делото и е прекратила съдебното производство по н.о.х.д. № 4283/2025 г. по описа на същия съд, поради наличието на предпоставките на чл.43, т.2 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото по съображения, че едно от пострадалите от престъплението лица е прокурор от района на съда, на който делото е подсъдно. Мотивирала е становището си с това, че последното обстоятелство определя задължителна промяна на местната подсъдност на делото и не изисква отвеждане на всички действащи магистрати от местно компетентния съд, за да се прекрати съдебното производство пред този съд и делото да се изпрати на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни по делото за това, че едно от пострадалите лица е прокурор в района на местно компетентния съд, който е Районен съд – гр.Бургас и като съобрази разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК, намира, че в случая са налице предпоставки за определяне на друг, еднакъв по степен съд за неговото разглеждане и решаване. Това е така, с оглед обстоятелството, че едно от пострадалите лица от престъплението по чл.195, ал.2 от НК, В. Д. е действащ прокурор в Районна прокуратура – гр. Бургас и разглеждането на делото от съдии от същия съдебен район, в който пострадалата изпълнява служебните си функции с голяма степен на вероятност би довело до поставяне под съмнение на тяхната обективност и безпристрастност и като краен резултат на справедливостта на съдебния процес. С цел избягване на всякакви съмнения относно справедливостта на процеса, съдебната практика по прилагането на разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК последователно приема, че тази разпоредба има императивен характер и при наличието на съответните предпоставки промяната на местната подсъдност се явява задължителна. С оглед гореизложеното, предвид наличието на законовите основания на чл.43, т.2 от НПК, ВКС намери, че искането за промяна на подсъдността следва да бъде уважено и делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Районен съд – гр.Варна, който се намира в относителна близост до РС – гр.Бургас. По изложените съображения и на основание чл.43, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,