Определение № 2880 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК, подадена от Д. Г. Й. от гр. Пловдив, с адрес - [улица], с която е отправено искане до съда за изменение в частта за разноските на Решение № 8979 от 19.07.2024 г., постановено по адм. д. № 5443 по описа на Върховния административен съд за 2023 година. Молителката възразява, че на Централната избирателна комисия – касационен жалбоподател по посоченото дело, не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд. Излага аргументи, че касационната жалба не е подписана от юрисконсулт, като в съдебното заседание пред настоящия съд Централната избирателна комисия не се е представлявала от упълномощен юрисконсулт, нито такъв е осъществявал правна помощ в полза на касационния жалбоподател в хода на производството пред касационната инстанция. Централна избирателна комисия със седалище и адрес на управление в гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, представен в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата за изменение на решението по адм. дело № 5443/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решението, чието изменение се иска, настоящият състав на Върховния административен съд е разгледал по същество касационната жалба на Централната избирателна комисия против Решение № 381/27.02.2023 г. по адм. д. № 2870/2022 г. на Административния съд – Пловдив, отменил е изцяло това решение на първоинстанционния съд и вместо това е постановил отхвърляне на предявения от Й. срещу Централната избирателна комисия иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500, 00 лв. за периода 10.04.2017 г. – 07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2017 г., претърпени в резултат на неизбирането й за общински съветник при Общински съвет – Пловдив вследствие на Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив, отменени, като незаконосъобразни с решения на Върховния административен съд по адм. д. № 8282/2017 г. и адм. д. № 6705/2017 година. Наред с това ответникът по касация е осъден да заплати в полза на касатора разноски за две инстанции в общ размер от 200, 00 лв. Правото на разноски възниква за тази страна по делото, в чиято полза е постановен съдебният акт, като отговорността за разноски при дела по ЗОДОВ е специална и е уредена в нормата на чл. 10, от ал. 2 до ал. 4 от с.з. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Неоснователно и в противоречие с материалния закон е оплакването на молителката, че разноски не се дължат на касационния жалбоподател, защото жалбата му до настоящия съд не е подписана от юрисконсулт. Съгласно АПК – разпоредбата на чл. 212, ал. 2, приподписването на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт е условие за редовност на същата, но не по всички административни дела и само ако жалбоподателят или неговият представител няма юридическа правоспособност. В конкретния случай, касационната жалба е подписана от председателя на ЦИК, който съгласно чл.50, ал.2 от Изборния кодекс е правоспособен юрист, поради което не е било нужно приподписването й от юрисконсулт. Не се споделя възражението на Й., че липсва извършена работа от юрисконсулт по делото. По делото е безспорно установено, че председателят на Централната избирателна комисия е упълномощил Н. Желязков, гл. юрисконсулт в звено „Правна дейност“ в дирекция „Администрация“ на Централната избирателна комисия да представлява административния орган, като осъществява процесуално представителство по адм. д. № 2870/2022 г. по описа на Административния съд – Пловдив до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции – л. 31 от първоинстанционното дело. Видно от Протокол от проведено съдебно заседание на 15.12.22г. по адм.д.№ 2870/22г. по описа на Пловдивския административен съд, юрк.Желязков е осъществявал процесуалното представителство на ЦИК по делото. На лист 39 от първоинстанционното дело се намира пълномощно за юрисконсулт Мишева, която е упълномощена от председателя на ЦИК да представлява комисията по адм.д.№ 2870/22г. по описа на АС-Пловдив. Юрисконсулт Мишева е осъществила процесуалното представителство на ЦИК в съдебно заседание, проведено на 26.01.23г. по делото пред АС-Пловдив. Посочените данни от първоинстанционното дело сочат, че ЦИК е представлявана от юрисконсулт пред първоинстанционния съд. Тези данни са мотивирали касационната инстанция да прецени, че помощта от юрисконсулт е продължила и за целите на касационното производство, чрез изготвяне на съдържанието на касационната жалба, подадена от ЦИК, подписана от председателя и секретаря на комисията. По изложените съображения, преценката е за липса на основание, за изменение в размера на вече присъдените с Решение № 8979/19.07.2024 г. по адм. д. № 5443/2023 г. на Върховния административен съд разноски в полза на ЦИК. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия