Определение № 9799 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Я., гражданин на Република Турция, родена на [дата]. в Р. Турция, против Определение № 1003/18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 773/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението поради това, че е направен неправилен правен извод за просрочие на жалбата й против мълчалив отказ. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане преписката на органа с указания за изричното му произнасяне по заявеното производство. Ответната страна – Министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт Рътарова, с писмено становище оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, при условията на евентуалност предявява претенция за оставяне в сила на оспореното определение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Касае се за прекратително определение на АСО, преграждащо по характера си достъпа до съд на поставения за разглеждане спор. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на Й. Я. срещу мълчалив отказ на Министъра на Правосъдието на Република България да се произнесе по преписка №11427 от 2024г. по описа на администрацията, същата с предмет придобиване на българско гражданство и производството по делото е било прекратено. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че Я. е подала молбата си за кандидатстване за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ – като лице от български произход, на 13.06.2024 г. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ Министърът на правосъдието е следвало да направи предложение пред президента на Република България в срок до 9 месеца, считано от датата на постъпването на молбата в Министерството на правосъдието, тъй като на Я. не са били дадени указания за отстраняване на нередовности по нея. Съдебният състав изчислил, че в тази хипотеза, произнасянето е следвало да бъде направено най-късно до 13.03.2025 г. След тази дата според мотивите на оспореното определение е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на непроизнасянето на административния орган. Този срок е изтекъл на 14.04.2025г. (понеделник – присъствен ден), а жалбата била подадена след изтичането му – на 10.07.2025 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок за обжалване. Именно поради това съдът приел, че жалбата е просрочена и като такава е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради което я оставил без разглеждане и прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция Национална сигурност - чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Въз основа на това мнение, Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация (чл. 34 ЗБГ). Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация в срок от девет месеца. В процесния случай, Й. Я. е подала молбата си до Министъра на правосъдието на 13.06.2024г., като в същата е посочила, че баща й е български гражданин и е индивидуализирала същия по три имена и ЕГН. Същата не е била задължена да посочва реда, по който желае да бъде разгледано заявлението й, като това обстоятелство е в дискрецията на самия административен орган на база на декларираните от заявителя данни и събраните по преписката доказателства. В конкретния случай, доколкото са налични данни за българския произход на заявителя, правилно заявлението й е преценено като подлежащо на разглеждане в срока по чл. 35, ал.1, т.2. Съгласно разпоредбата на §2, т.1 от ДР на ЗБГ, "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. Поради изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че органът е следвало да се произнесе до 13.03.2025 г., тъй като по делото няма данни на молителя да са давани указания за отстраняване на нередовности по преписката. Съгласно чл. 35, ал. 5 ЗБГ непроизнасянето на Министъра на правосъдието в посочения срок подлежи на обжалване пред Административния съд - София област по реда на АПК. Срокът за оспорване за Й. Я. в процесния случай е започнал да тече от 14.03.2025г. и съответно е изтекъл на 14.04.2025г. Жалбата срещу него обаче е подадена едва на 10.07.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Поради това, правило административният съд е приел, че в случая жалбата е недопустима като просрочена и по тази причина обосновано е прекратил производството по нея. Не променя крайния извод на настоящия съдебен състав и влязлото в сила изменение на чл.149, ал.2 АПК, в сила от 03.09.2025г., според което мълчалив отказ подлежи на оспорване в двумесечен срок, тъй като на първо място, съгласно §40 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр.63 от 01.08.2025г. неприключилите производства пред адм. орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, а на следващо дори и при установения по-дълъг срок за оспорване, жалбата се явява просрочена. Въз основа на изложеното, определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и липсата на претенции за разноски от страна на органа, такива неследва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,