Решение № 13836 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 209/2013 г.

Решение № 13836 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 209/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е две касационни жалби. Касаторът Сава Санков Банчев, действащ чрез процесуалния си представител адв. Светослава Хаджиева, обжалва решение на Административен съд /АС/ Пловдив, постановено по адм. дело № 2501/2011 г. на АС Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 161101337/09.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Изложените подробно развити оплаквания сочат на наведени касационни основания за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се присъждане на съдебно -деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ Пловдив обжалва решение на Административен съд /АС/ Пловдив, постановено по адм. дело № 2501/2011 г. на АС Пловдив, в частта, в която е отменен РА № 161101337/09.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Развива оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за материална незаконосъобразност на решението. Иска отмяна на решението на АС Пловдив в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Като ответник по жалбата на Сава Санков Банчев, оспорва основателността на същата. Сава Санков Банчев като ответник по жалбата на директор Д "ОДОП" Пловдив" оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Сава Санков Банчев и за частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбите са допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил РА № 161101337/09.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден изцяло с решение № 8/6/25.08.2011 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив. РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2004-2008 г. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С РА са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2004 г. в размер на 2484,60 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1925,31 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2005 г. в размер на 2273,20 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1529,41 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за отчетната 2006 г. в размер на 3679,90 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1907,82 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2007 г. в размер на 1913,07 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 724,01 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2008 г. в размер на 3502,63 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 797,32 лв. С обжалваното решение АС Пловдив е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационни оплаквания. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд обсъжда и се произнася по наведените в жалбата пороци на решението и следи служебно за валидността, допустимостта и материалната му законосъобразност. По жалбата на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив. Този касатор обжалва решението на АС Пловдив в частта, в която е отменен РА № 161101337/09.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив - изцяло относно данъчни периоди 2004 г. - данък в размер на 2484,60 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1925,31 лв. и 2005 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2273,20 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1529,41 лв. и частично - относно данъчни периоди 2006 г. - намален е размерът на дължимия данък от 3679,90 лв. на 2975,70 лв., ведно със съответните лихви и 2008 г. - намален е от 3502,63 лв. на 2164,29 лв. и съответните лихви. Според касатора съдът неправилно е приел, че ревизираното лице /РЛ/ е получило в заем от Шефкет Хаджиюсеин /Евгени Хаджиев/ три суми в размер от 50 000 лева всяка на 09.01.2004 г., 18.01.2006 г. и 26.01.2008 г. При съобразяване на тези суми в паричния поток на РЛ - в неговата приходна част - се получил друг размер на крайното годишно салдо. Счита, че неправилно съдът е възприел, че заемите са реално предадени, както и че заемодателят е имал възможност да даде в заем сумите. Необосновано били приети изводите на назначената съдебно-счетоводна експертиза относно дейността и печалбите на фирмата на заемодателя. Оплакванията се неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че касаторът неточно е възприел мотивите на съда, тъй като за два от трите заема, за които е имало твърдения че са налице между РЛ и Евгени Хаджиев /тези от 2006 г. и 2008 г./, съдът е приел за неоснователно твърдението на РЛ, че е осъществено даването на заем, тъй като приема за недоказано, че заемни средства в посочените размери са излезли от патримониума на заемодателя, за да бъдат дадени в заем на жалбоподателя. Единствено за заема от 2004 г. съдът е приел, че същият е осъществен. Приема за доказано предаването и получаването на заемна сума от 50000 лв., както и наличието на финансова възможност на заемодателя да предостави сума в такъв размер. Поради този извод на съда се променя приходната част на паричните потоци за 2004 г. и 2005 г., така че не се стига до превишение на разходите над приходите за тези периоди, поради което РА за тези години е променен. Променя се и началното салдо за 2006 г. Освен това, за да промени показателите на паричния поток, съдът включва към приходната част на салдото суми, представляващи доходи на съпругата на РЛ, които не са били включени в потока от ревизиращите органи при съставяне на РА. В касационната жалба не са наведени конкретни касационни оплаквания относно изводите на съда във връзка с тези допълнително включени доходи на съпругата. При служебна проверка на решението в тази му част, касационният съд намира, че предвид доказаността на така получените доходи, се оборва презумпцията за вярност на фактическите констатации по РА по отношение на тяхната липса, поради което съдът законосъобразно е изменил размера на дължимия данък. Относно спорния за касатора въпрос - наличието или липсата на получени от РЛ заемни средства от лицето Евгени Хаджиев, касационният съд намира, че даденият от първоинстанционния съд отговор е обоснован и законосъобразен. Съдът е приел за доказано, както предаването, така и произходът на средствата. Предаването е извършено, за което е налице разписка, удостоверяваща получаването. Спазена е формата за действителност на заема като реален договор. В декларация /ГДД/ за 2009 г. заемодателят декларира и връщане на заемната сума от 50000 лв., ведно с мораторна лихва. Относно произходът на средствата е установено въз основа на заключението на ССчЕ и на събраните писмени доказателства, че бащата на заемодателя му е предоставил безвъзмездно заетите средства, които от своя страна същият е имал в наличност предвид данните за натрупана печалба и изплатени парични средства с РКО от 31.12.2003 г., от ЕТ "Нури Хаджиюсеин" на собственика на търговеца - Нури Хаджиюсеин, непосредствено преди предоставяне на процесния заем на 09.01.2004 г. Обжалваното решение е правилно в отменителната си част и следва да се остави в сила в същата част. По жалбата на Сава Санков Банчев. Този касатор оспорва на първо място правилността на изводите на съда относно наличието на предпоставки за облагане по аналогия - по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Оплакването е неоснователно. В хода на ревизионното производство приходните органи обосновано са приели, че за периодите, предмет на ревизията са установени данни за укрити приходи от страна на РЛ и на данни, че декларираните/получени приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето за периодите. Установено е, че към момента на изпращане на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК са били налице категорични данни, че приходите на лицето са превишавали направените разходи. Направените от РЛ твърдения за предоставени му заемни средства не са възприети за доказани от приходните органи. Изводът е, че доколкото превишението на разходи над приходи е налице в случая, когато не се съобразяват като налични приходи от предоставени заемни средства, то това превишение съставлява данни по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Доколко изводите на приходните органи относно твърденията за липсата или наличието на предоставени заемни средства са правилни, са въпроси по съществото на спора, които са от значение при обжалването относно действието на презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА. По съществото на спора касаторът оспорва правилността на изводите на съда досежно неприетата от него доказаност на твърденията на РЛ за получени заеми в размери всеки по 50 000 лв. - от Минчо Хаджиев през 2005 г., от Евгени Хаджиев през 2006 г. и 2008 г. Оплакванията са неоснователни. Съдът правилно не е кредитирал данните за получени заемни средства. Освен установяване на заемно правоотношение от формална страна, за оборване на фактическите констатации по РА, при условията на пълно доказване, следва да се докаже реално предаване на заемните суми. Предмет на доказване е получаването на заемните средства, релевантно за което е и наличието им у заемодателя с оглед доказване на фактическата възможност за предаване на сумите. В тази връзка съдът обосновано е приел, че не е доказано наличието на средства в размер на 50000 лв. в заемодателя Минчо Хаджиев, съответно на това и възможността за предаване на такава сума в заем. Не е установено пълно от събраните доказателства, вкл. и гласни такива, че заемодателят е разполагал със сумата към м. септември 2005 г., когато се твърди, че заемът е предоставен на РЛ. Твърдението на заемодателя, дадено в обяснения при извършена насрещна проверка от приходните органи, за предоставена му сума като дарение от неговия баща, не е доказано. Не са установени обстоятелствата във връзка с твърдяния факт за извършено дарение, нито възможността на бащата да предостави такава сума. Събраните гласни доказателства /св. Хаджибекир/ не променят този фактически извод, тъй като свидетелят няма лични впечатления за налични суми или извършени дарения на такива. Мнението му за имущественото състояние на семейството на заемодателя е ирелевантно към предмета на доказване и оттам за спора. Относно твърденията за предоставени два заема на РЛ през 2006 г. и 2008 г. от Евгени Хаджиев като заемодател също обосновано е прието от съда, че не е доказано наличието на такива средства / 50 000 лв. за всеки заем/ у заемодателя към релевантния момент на сключване на договорите и предаване на сумите. В дадените обяснения се твърди, че средствата са налични у заемодателя предвид разпределена печалба от търговска дейност на собствения му ЕТ "Бленд-Евгени Хаджиев". Установено е от данните по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че търговецът е декларирал печалби по ГДД в периода 2004-2008 г. Релевантно за спора обаче е дали тези печалби и конкретно суми в посочения обем и по-голям са били реално изплащани на собственика. Това обстоятелство е останало недоказано. Предвид противоречието между първоначалното обяснение, дадено в хода на ревизията, че за изплатените печалби не са съставени счетоводни документи и последващата промяна за налични счетоводни документи /РКО/, представени в хода на съдебното обжалване, както и с оглед направеното възражение от приходните органи за липса на достоверност на датите на съставените документи, съдът обосновано е приел, че с приетите като писмени доказателства РКО не се установява пълно, че същите са издадени на посочените в тях дати. Тези частни документи имат достоверна дата за трети лица, вкл. и за приходните органи при наличие на някоя от предпоставките по чл. 181 ГПК. В случая не е налице нито една от изброените хипотези на разпоредбата. Отделно от това вписванията в счетоводните книги, вкл. и аналитичните регистри като такива, също нямат търсената от РЛ доказателствена сила, тъй като липсват данни счетоводството на търговеца да е водено редовно по смисъла на чл. 50 ДОПК и чл. 182 ГПК. Ето защо съдът обосновано е счел, че не може да се направи ползващият лицето извод, че към м. януари 2006 и м. януари 2008 г., Е. Хаджиев е разполагал в брой със суми в размер на 50 000 лв. всяка, така че да има възможност да предостави същите в заем като реално ги предаде на заемателя. Не е оборена верността на фактическите констатации по РА за това, че при РЛ не е постъпвал приход във вид на заемни средства от по 50 000 лева, от заемодател Евгени Хаджиев, за всеки от данъчните периоди 2006 г. и 2008 г. Законосъобразно е отчетено наличието на недостиг поради превишение на разходи над приходи, съответно на това законосъобразно е формирана данъчната основа за облагане и са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите и лихви. Достигайки до същите фактически и правни изводи, съдебният състав на АС Пловдив е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и неоснователността и на двете касационни жалби разноски в касационното производство не се присъждат в полза на коя да е от страните. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,