Определение № 5574 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на И. Б. Л. срещу определение № 7904 от 26.06.2024 г. по адм. дело № 6046/2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. С обжалваното определение тричленният състав е отменил определение № 592 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело №195/2024 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. №971/12.04.2024 г., подадена на ръка в деловодството на АС - Монтана и втора жалба с вх. №984/15.04.2024 г. от И. Х. Б., подадена срещу решение №РС-5103-23-019/26.02.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията като просрочена и върнал делото на същия състав на Административен съд - Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на И. Х. Б. от гр.Вълчедръм и постановяване на акт по съществото на спора. Частният жалбоподател поддържа, че касационният съд неправилно е върнал делото на първоинстанционния съд като е приел, че не е спазена процедурата по връчване на решението на Комисията за противодействия на корупцията на оспорващият пред административния съд И. Х. Б. и иска да се отмени определението на тричленния състав. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: Частният жалбоподател не е конституиран в качеството на страна в производството пред административния съд по обжалване на решение № РС-5103-23-019/26.02.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията и съответно не е процесуално легитимиран да подаде частна жалба срещу определение № 7904 от 26.06.2024 г. по адм. дело № 6046/2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Подателят на частната касационна жалба няма правен интерес от оспорване на съдебното определение и в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, на която се позовава в молбата си от 27.02.2025 г., тъй като не притежава процесуална легитимация, съвместна с тази на една от страните и не е засегнат от правните последици на постановеното определение. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение не попада в категорията актове, които подлежат на обжалване с частна жалба, както в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1, така и в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Със съдебния акт не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, напротив съдът е отменил определението, с което прекратено производството пред първоинстанционния съд и е разпоредил продължаване на съдопроизводствените действия, като не е предвидена законова възможност за обжалването му по инстанционен ред. Предвид изложеното частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,