Определение № 4448 от 29.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4926/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Л. П. Т., чрез пълномощника адв. В. Н., с която е поискано спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 211 от 29.11.2022г. по въззивно гр.дело № 262/2022г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110/30.05.2022г. по гр.дело № 335/2021г., в частта, с която Л. П. Т. е осъден да плати на А. А. К. сумата 20 000 лева, на основание чл. 93, ал.2 ЗЗД. Върховният касационен съд намира, че молбата е процесуално допустима. Налице са изискванията на чл. 282, ал. 2 ГПК-постъпила е в срок касационна жалба от молителя, заедно с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд, тоест налице е висящност на производството по чл.288 ГПК, което е предпоставка за спирането на изпълнението до приключване на касационното производство. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на касатора /длъжник по изпълнението/ да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Молителят Л. Т. е представил преводно нареждане, удостоверяващо, че на 22.12.2022г. по специалната сметка на ВКС е внесена сумата 20 000 лева (удостоверено и от счетоводител при ВКС, че сумата е постъпила по тази сметка на ВКС на 23.12.2022г.), съставляваща надлежно обезпечение, поради което молбата следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният касационен съд