Определение № 60 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 88/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 700047 от 29.12.2021 г. за изменение /допълване/ на постановеното по делото решение № 60142 от 21.12.2021 г. в частта за разноските, подадена от К. А. К., чрез процесуален пълномощник. В молбата се излага, че при уважаване на иска по чл.47 ал.2 ЗМТА съдът не се е произнесъл изцяло по претендираните съдебно-деловодни разноски, поради което се моли за допълнително присъждане на сумата от 865 лв. /сбор от платени: държавна такса - 15 лв., адвокатски хонорар – 550 лв., депозит за вещо лице – 300 лв./. Насрещната страна - ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.248 ал.2 ГПК изразява становище за неоснователност на молбата, поради липса на доказателства за заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение, както и възразява за прекомерност на същото по смисъла чл.78 ал.5 ГПК, като развива подробни доводи. Настоящият съдебен състав съобрази следното: Молбата е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Няма спор, че при постановяване на решение № 60142 от 21.12.2021 г. съдът не се е произнесъл по цялостното искане за присъждане на разноски в полза на ищеца след уважаването на иска. Искането е било направено своевременно и придружено със съответните доказателства. По възраженията на ответника по молбата срещу присъждането на спорното адвокатско възнаграждение /включено в списъка по чл.80 ГПК/, съдът намира следното: От данните по делото се установява, че същото е уговорено изрично в приложения договор за правна помощ и процесуално представителство, както и че е заплатено в брой при подписването на договора, който служи и за разписка относно получаването на сумата. Предвид това и съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението подлежи на присъждане по реда на чл.78 ГПК. В хода на процеса до приключване на устните състезания ответникът не е възразил за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение, поради което предявяването на възражението по чл.78 ал.5 ГПК едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК се преценява като несвоевременно и съответно - преклудирано. На посоченото основание същото не подлежи на разглеждане по същество. При горните обстоятелства е налице хипотезата на чл.248 ал.1 ГПК за допълване на решение № 60142 от 21.12.2021 г. в частта за разноските и искането следва да бъде уважено в претендирания размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро отделение