Определение № 1903 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 584/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на на Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020 г.“ срещу определение № 23133 от 12.11.2024 г. по адм.д. № 8596/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане подадената от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020 г.“ жалба на срещу Уведомление от 12.07.2024 г. на директор на Дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите за размера на разходите, включени в заявления за междинно плащане № 8 към ЕК по Оперативна програма „Околна среда 2014– 2020 г.“ за счетоводен период 01.07.2023 г.- 30.06.2024 г., в частта, в която от заявление за междинно плащане към ЕК са изключени разходи в размер на 86 686,20 лв. по проект № BG16M1OP002-1.006-0002, ИП 20, Договор № 18ДГ769/27.08.2018г. с изпълнител „Драгиев и КО“ ООД и е прекратено производството по делото. Счита за неправилно определението, с което е прието, че уведомлението не е административен акт подлежащ на обжалване. Излага доводи, че за да е налице законосъобразно изключване на разходи от заявление за плащане, което сертифициращият орган изготвя и изпраща до ЕК, следва да е налице една от хипотезите по чл. 66, ал. 2, т. 1 и т. 2 или чл. 66, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. При изключване на възможността за настъпване на промяна на обстоятелствата за допустимостта на разходите, практически включването на тези разходи в следващ доклад по сертификация и декларация за допустимите разходи се явява недопустимо. Относно изключения разход за плащане по договор са изпълнител "Драгиев и Ко" ООД счита за неправилни констатациите в уведомлението от 12.07.2024 г. на Дирекция "Национален фонд“, че УО не е изследвал и обосновал всички обстоятелства за доказване наличието на нередност, поради което съдебното решение, с което е отменена финансовата корекция не е по същество (Решение № 11938/21.12.2022 г. ВАС). Дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите неправилно посочило в писмото си като мотив, че не са изследвани всички обстоятелства за осъществено произнасяне по същество релевантно към наличието или липсата на нарушение на правилата за възлагане и респективно, реализиран ли е състав на нередност по Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ. Доколкото, в настоящия случай твърдяното от дирекция „Национален фонд“ нарушение е напълно отречено като такова от формираната съдебна практика,предприемането на каквито и да е действия от страна на УО на ОПОС по провеждане на ново производство за определяне на финансова корекция при пълно съвпадение на страни в административния процес, констатиран порок, характер на нарушението, мотиви за извършването ми, не биха генерирали различен краен резултат, а би довело повторна отмяна на постановен от страна на УО на ОПОС индивидуален административен акт или прогласяване нищожността с оглед неспазване формалната законна сила на Решение № 1193 8/21.12.2022 г. на ВАС, субективни и обективни предели силата на пресъденото нещо. Би била генерирана особена по размер финансова вреда по вменяване в тежест на Министерството на околната среда и водите извършените съдебни разноски от страната - адресат на административен акт за определяне на финансова корекция, би се реализирана загуба на времеви и човешки ресурс, административен капацитет, компетентност и познания за лицата, ангажирани с процеса по провеждане на административни производство по чл.73 от ЗУСЕФСУ. Обективираната информация (органът не е изследвал и обосновал всички обстоятелства за доказване наличието на нередност, поради което съдебното решение не е по същество) е единственият посочен аргумент, с който е изключен разходът от заявленията за междинно плащане към ЕК, като при такива хипотези, от дългогодишната комуникация между двата органа се е формирала практика, да бъдат проверявани възможните способи за възможно повторно произнасяне от страна на РУО на ОПОС по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ при съобразяване с обективирани от с ВАС задължителни указания или изложени аргументи по нарушение на административно-производствените правила, позоваване на грешна правна квалификация, несъставомерност на категория нередност и др. В настоящия случай не е налице нито една от цитираните хипотези, налице е преписка, по която съществува яснота и категоричност относно липсата на предпоставки по образуване на ново производство за определяне на финансова корекция, с оглед практиката на Върховен административен съд. УО на ОПОС изчерпал и всички други алтернативни способи от компетентността си по обезпечаване и окончателно разрешаване на казуса. Обосновано може да бъде направено заключение, че разходите, изключени от заявлението до Европейската комисия, не биха могли да бъдат включени в следващ доклад по сертификация и декларация за допустимите разходи. Ответната страна е представира писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е приел за правилни са доводите на ответната страна, че управляващите органи по оперативните програми и сертифициращият орган са част от една системата за управление и контрол и взаимоотношенията между тези органи се осъществяват на хоризонтално равнище чрез координация и комуникация, като цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ се осъществява от заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (Постановление № 70 на МС от 14.04.2010 г.). Всеки орган в тази система изпълнява специфични функции във връзка с управлението на средствата от ЕСИФ и получаване на ресурса от Европейската комисия (ЕК). Предвид посоченото в отношенията между отделните участници в процеса не е налице субординация. Те са част от един процес, който се развива в нормативно определена последователност: верификация, сертификация, одит.. В резултат на подадените заявления за плащане дирекция „Национален фонд“, като орган, отговорен за получаване на средствата по програмите, финансирани със средствата от ЕСИФ, получава средства от Европейската комисия. Разпределянето и разходването на тези средства се извършва чрез сметка за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и е част от бюджетните взаимоотношения в обхвата на същия закон. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на финансите дирекция „Национален фонд“ има функции по администриране на получените средства, ведно с допълващо национално финансиране чрез сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд към министъра на финансите. Съгласно чл. 63 от ЗПФ в случай на наложени финансови корекции, когато не подлежат на възстановяване от бенефициентите и източникът на изплатените недопустими разходи са сметките за средствата от Европейския съюз, те се възстановяват в рамките на бюджетната година към тези сметки от бюджета на ПРБ, в чиято структура е органът за финансово управление на съответната програма/механизъм, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е определено друго. Във връзка с посочената разпоредба следва, че ЗПФ установява правила и компенсаторни механизми в рамките на системата на публичните финанси, компенсаторен механизъм е регламентиран в чл. 110 от ЗПФ. Принципно правило за покриване на такива разходи е планирането и заявяването им от ПРБ в рамките на годишната бюджетна процедура. Тези нормативно установени правила в бюджетните отношения изключват наличието на правен интерес от обжалване при възникнал непредвиден разход по бюджета на ПРБ по смисъла на чл. 63 от ЗПФ. Приел, че както сочи ответната страна в придружителното писмо, изключеният от заявление за плащане към ЕК разход може да бъде отново включен в доклад по сертификация на управляващия орган. Определението е правилно. Доводите в частната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила не водят до връщане на делото за ново разглеждане, тъй като при обжалване на определенията съгласно чл. 235, ал.1 АПК ако отмени обжалваното определение или разпореждане, съдът сам разрешава въпроса по частната жалба. Правилно е прието от съда, че уведомлението в обжалваната част не е административен акт подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 66, ал.4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция редакцията преди 1.07.2022 г. съгласно пар. 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ до приключване на програмите за програмен перид 2014-2020 съфинансирани от ЕСИФ).в едноседмичен срок след изпращането на заявлението за плащане сертифициращият орган уведомява управляващия орган относно размера на включените за възстановяване от Европейската комисия разходи. В уведомлението се посочват и несертифицираните разходи, както и причините за това. Оспореното уведомително писмо на сертифициращия орган по чл. 66, ал. 4 от ЗУСЕФСУ изпратено до жалбоподателя, е относно размера на разходите, включени в заявления за междинно плащане № 8 към ЕК по Оперативна програма „Околна среда 2014– 2020 г.“ за счетоводен период 01.07.2023 г.- 30.06.2024 г., в обжалваната част относно разход за плащане по договор са изпълнител "Драгиев и Ко" ООД. Заявлението за междинно плащане е подадено до ЕК, законодателят е предвидил в чл. 66, ал.4 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди 1.07.2022 г.).да се уведомява управляващия орган относно размера на включените за възстановяване от Европейската комисия разходи., т.е. е определил, че писмото има уведомителен характер. След изпращане на заявлението за плащане до ЕК, сертифициращия орган уведомява управляващия орган за размера на включените за възстановяване от Европейската комисия разходи, като в уведомлението посочва и несертифицираните разходи, както и причините за това. Следователно уведомлението до управляващият орган е пост фактум, след изпращане на заявлението до Европейската комисия, което не може да се промени чрез обжалване от управляващия орган на последващото уведомение по чл. 66, ал.4 ЗУСЕФСУ. Както се сочи в писмения отговор уведомлението е информационен носител на вече предявено заявление за плащане, насочено към определен резултат в бюджетните отношения с ЕК, като в тези отношения държавата следва да се възприема като един субект. Не уведомителното писмо, а изпратеното до ЕК искане за междинно плащане изключва претендираната сума, поради което уведомлението не може да предизвика правни последици или да породи правен и/или фактически резултат и от оспорването му не биха настъпили благоприятни последици за жалбоподателя Липсата на субординация означава, че страните не са в отношения на власт и подчинение, поради което отношенията между тях не се регулират с административни актове. Изводът на съда, че изключените от заявлението за плащане към Европейската комисия разходи в размер на 86 686,20 лв. са свързани с финансова корекция, която не подлежи на възстановяване от бенефициента е направен във връзка с доводите в жалбата пред административния съд Прието е от съда, че наличието на компенсаторен механизъм в чл. 110 от Закона за публичните финанси, изключва наличието на правен интерес от обжалване при възникване на непредвиден разход по бюджета на ПРБ по смисъла на чл. 63 от Закона за публичните финанси, тъй като е предвиден друг механизъм за възстановяване на разходите, а не обжалване на уведомлението.Икономическият интерес не винаги дава правен интерес за обжалване на акт на администрацията. Освен посочените от жалбоподателя хипотези е налице и нова хипотезата на чл. 66, ал. 4 ЗУСЕФСУ / в настоящата редакция/ счетоводният орган не изпраща заявление за плащане по програма или по част от програма, когато е налице одитна оценка, че системата за управление и контрол на управляващия орган като цяло не функционира или функционира частично и са необходими значителни подобрения. УО може да включи повторно неодобрени от сертифициращия орган разходи в следващ доклад по сертификация и декларация за допустимите разходи в резултат на промяна на обстоятелствата за допустимостта на разходите и след извършване на съответните управленски проверки. Има се предвид издаване на нов административен акт за определяне на финансова корекция. Дали може да се издаде нов административен акт е било предмет на преценка от сертифициращия орган, която не може да се контролира от съда в настоящото недопустимо производство. Дирекция „Национален фонд“ и в частност директорът на административното звено в рамките на Министерството на финансите не е административен орган по смисъла, вложен в § 1, т. 1 от ДР на АПК, не е овластен чрез закон или акт на министъра на финансите да издава административни актове. Уведомлението по чл. 66, ал. 4 от ЗУСЕСИФ изрично не е включено в обхвата на правото на оспорване по съдебен ред, т. е. законодателят не го разглежда като индивидуален административен акт и то не се изготвя в резултат на осъществено административно производство. С оглед на това обжалваното съдебно определение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховния административeн съд, Седмо отделение