Решение № 4640 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. М. и З. С. и двамата от гр. Трън, чрез адв. Николов, срещу Решение №1026 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело №221/2025 г. по описа на Административен съд – Перник. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №РС-678-24-031 от 24.03.2025г. на Комисия за противодействие на корупцията(КПК) в частта, относно абзац първи-шести и осми-тринадесети от диспозитива на акта и. Претендира разноски. Ответникът – Комисия за противодействие на корупцията, чрез гл. юриск. Нейков, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на М. и С. срещу неблагоприятната част от акта на КПК от 24.03.2025г., първостепенният съд е приел, че за двамата общински съветника са налице установени нарушения на чл.74 от Закона за противодействие на корупцията(ЗПК), при участието им в гласуването на Решение №83 от 04.07.2024г. и Решение №9 от 30.01.2025г. на Общински съвет(ОбС) – Трън. Настоящият състав на касационната инстанция намира съдебното решение за незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Не е спорно, че двамата касационни жалбоподатели са общински съветници в ОбС – Трън, мандат 2023 – 2027 години, встъпили на дата 06.11.2023г. Не е спорно също така, че бащата на касатора М. – Н. М. е едноличен собственик и управител на „Манчини“ЕООД, а свекъра на касатора С. – И. М. е едноличен собственик и управител на „И.-М-2012“ЕООД. От своя страна последните две дружества, до полагане клетвата на двамата касатори, са сключили няколко договора с Община – Трън за продажба на дървесина на корен от обекти, представляващи общински горски територии. Съглашенията са били резултат от спечелени от търговците процедури(търгове с явно наддаване) по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти(или само Наредбата). Пред първостепенният съд безспорно е било установено, че цитираните две дружествата, чиито управители и еднолични собственици на капитала са посочените роднини на съветниците, притежават Удостоверения за добив на дървесина, издадени от Изпълнителна агенция по горите(ИАГ), както и че са осъществявали дърводобивна дейност на територията на Трън до встъпване на касаторите като общински съветници в ОбС – Трън, като в периода от 09.07.2021 г. до 11.04.2024 г. дружествата са страни по общо тринадесет сключени с общината съглашения, като част от тях са действащи към датата на приемане на двете решения на органа на местно самоуправление, предмет на анализ по същество на правния спор. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че безспорно се установява наличието на част от предпоставките, за да е налице конфликт на интереси: лица, заемащи публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, и наличие на частен интерес по смисъла на чл.71 от ЗПК – такъв, който води или би могъл да доведе до материална или нематериална облага по смисъла на чл. 72 от ЗПК, за свързаните с лицата, заемащи публична длъжност лица, който интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията по служба на лицата, заемащи публична длъжност – в случая при изпълнение на правомощията на съветниците, които, съгласно чл.33 ал.1, т.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), имат право в това си качество да участват в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета. Що се отнася до предпоставка за извършено гласуване в частен интерес, то установено е, че на 04.07.2024 г., в изпълнение на правомощията си като общински съветници, М. и С. са участвали с гласове „за“ в приемането на Решение №83, обективирано в Протокол №7, от заседание на ОбС – Трън, проведено на същата дата. С цитираното решение обобщено в акта е посочено, че са намалени цените за продажба на стояща дървесина на корен по категории и асортименти, добита от общински и горски територии. Идентично е положението и за дата 30.01.2025 г., когато с Решение №9 по Протокол №1 от проведено заседание на ОбС – Трън, е било изменено предходноцитираното решение на съвета, като началните цени за продажба на стояща дървесина корен, общинска собственост отново са намалени. В тази връзка и административният орган, а и първоинстанционният съд, са приели, че в една подобна хипотеза: поставени за гласуване и приемане решения на ОбС – Трън, с които се намаляват цените за продажба на стояща дървесина корен, общинска собственост; наличие на действащи към датите на приемане на процесните решения, договори, сключени с дружества, чиито еднолични собственици са свързани с жалбоподателите лица, а също така и безспорни данни, че тези дружества, притежаващи удостоверения за добив на дървесина и трайно осъществяват дърводобивна дейност на територията на същата община, е обоснован единственият възможен извод, че жалбоподателите – лица, заемащи публична длъжност общински съветници, са разполагали с една възможност за правомерно поведение, свързана със забраната, установена в чл. 74 от ЗПК – регламентираният в ЗПК, чл. 81, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1 и ал. 2, а именно самоотвод. Т.е. правилото изисква лицето, заемащо публична длъжност, незабавно след възникване или узнаване на данните, да се отведе от изпълнението на конкретното правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването, съответно като мотивира самоотвода си, като посочи частния интерес, причина за отстраняването от изпълнението на конкретното правомощие. Това не е било сторено и от М., а и от С. при гласуване на двете посочени решения. С оглед на това е формиран извод, че непредприемането от страна на лицата, заемащи публична длъжност, по отношение на които е налице частен интерес по смисъла на чл. 71, във връзка с чл. 72 от ЗПК, на действието, указано в чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, предотвратяващо конфликта на интереси, съчетано от друга страна с упражненото властническо правомощие, свързано с частния интерес, е основание за реализиране на сочените по-горе санкционни последици. Обосновано е от комисията, че във връзка с безспорно установеното наличие на частен интерес по смисъла на чл. 71 от ЗПК – такъв, който води или би могъл да доведе до материална или нематериална облага по смисъла на чл. 72 от ЗПК за свързаните с жалбоподателите лица, наличието и на третата предпоставка за реализиране на санкционните последици, регламентирани в Глава осма от ЗПК. Настоящият състав намира обаче изводите, досежно наличието на последната предпоставка, за необосновани. Видно е от съдържанието на Решение №83 от 04.07.2024г. на ОбС -Трън, че с него е приета актуализация в Приложение №1 за определяне на началните цени за продажба на стояща дървесина на корен по категории и асортименти. От характера на акта и съобразно правното му действие, то е безспорно, че същият действа за напред(ех nunc) по отношение на процедурите, вкл. търговете по Наредбата. В обжалваното решение отношението на актовете от 04.07.2024г. и на този от 30.01.2025г. от една страна е отнесено към сключените преди това договори с двете дружества, за които тръжните процедури са били развити и приключени преди новите решения на съвета, респ. са били сключени договори с кмета на общината, но поради това, че същите са били действащи към датата на приемане на тези актове на съвета е формиран извод, че за двете ЕООД-та са налице облаги от материален и нематериален характер с приемането им. Според настоящият състав тези изводи са неправилни. Правното действие и въобще правната промяна, предизвикана с двата акта на органа на местно самоуправление, ясно сочи на въздействие единствено върху процедури от вида, в които търговците участва, но само за напред. Самият орган признава, че изменението, направено само по отношение определените начални цени за продажба, не рефлектира по никакъв начин върху вече развитите и приключили производства с участие на тези субекти, нито променя елементи от сключените договори, вкл. и в сроковете на изпълнение след допуснатите промени. При това положение комисията е заложила на обстоятелствата, че тези дружества са имали трайни отношения и участие в търгове, обявявани от общината, поради което тези изменения в началните тръжни цени(чрез намаляването им) напрактика създава условия и предпоставки за реализиране облаги от материален характер. Т.е. макар имуществена облага да не е реализирана по висящите правоотношения, то такава е възможна за напред. В тази връзка е извършено позоваване на съдебна практика, според която дори възможността от съществуване на частен интерес, повлиян от дейността на свързаните лица, води до състояние, което се приема за обществено опасно и укоримо, тъй като именно този частен интерес е възприет като мотив и цел на действията на овластените лица. Настоящият състав принципно споделя това виждане, но една подобна теза следва да има и ясни граници, тъй като общото виждане за наличие на някаква каузална зависимост, не винаги може да обосновава извод и за наличие на конфликт на интереси. Ясно е, че в случая(с едно изключение, което ще се обсъди по-нататък) приетите актове на съвета не касаят сключените, действащи договори, а провеждането само на бъдещи търгове с явно наддаване, в които двете дружества биха могли да участват. Не е спорно, че решенията нямат никакъв пряк позитивен ефект върху изпълняваните от дружествата договори, към съответните дати. При това положение пита се каква е тогава материалната или нематериалната облаги, които се извличат от приетото изменение, след като то е свързано с намаление на тръжните първоначални цени за бъдещи процедури. Отговорът на органа, даден с решението е, че търговците всъщност могат(тъй като имат разрешение от ИАГ за този вид дейност) да бъдат участници в такива, което е тяхно очаквано поведение с оглед предходната им активност в подобни процедури. Т.е. тези облаги биха били принципно възможни за двата субекта. Тази връзка, според настоящия състав, обаче не се явява в разглежданите случаи достатъчно пряка за обосноваване наличието на частен интерес, тъй като съществуването на възможността за реализиране на облагата трябва да е реално и непосредствено и да не зависи от осъществяване на други предпоставки. Т.е. каузалната зависимост следва да е пряка и неминуема, без да е обусловена от волеизявления и други последващи стъпки, които тепърва следва да се осъществят, вкл. и правни действия от страна на трети лица.Такова е положението например и на общинския съветник, който гласува промяна(намаляване) на таксата за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет, респ. има дете или внук, които могат да ползват тези услуги, но не ги ползват. Още по-крайна е ситуацията, ако в този случай детето/внука се родят след приемане на решението, т.е. лицето ще бъде принудено да се съобразява при упражняване на публичната функция на общински съветник и с възможността от настъпване на бъдещи, дори само вероятни юридически събития. Този пример показва необходимостта от поставяне на ясна, отчетлива граница по отношение необходимия частен интерес, водещ до възникване на облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица(така чл.71 ЗПК). С оглед това дефинитивно правило обосновано е да се заключи, че законодателят изисква като част от фактическия състав на този елемент съществуването на „облага“, независимо от характера и. Поради тази причина и възможността от такава, но при осъществяване на поредица от последващи факти с правно значение, като бъдещо участие в подобни процедури, завършили с тяхното спечелване(търгове), респ. определянето на свързаното лице за спечелило ги с акт на друг орган, респ. и последващото сключване на договор при условията на първоначално определените от общинския съвет цени, са поредица от каузални зависимости, които опосредяват настъпването на облагата в патримониума на третото лице (каквото е и твърдението в разглежданите случаи), респ. които са извън волята(властта) на свързаното лице, заемащо публична длъжност и субекта, който се сочи, че би получило същата. Нещо повече, в поставените за разглеждане случаи органът е вменил наличие на частен интерес по отношение свързано лице по см. на §1, т.9 от ДР на ЗПК, като е посочил физическите лица – Н. М., респ. И. М., съответно за двамата касатори. Анализът на посоченото дефинитивно правило на §1,т.9 обаче разграничава всъщност две отделни хипотези: "Cвързани лица" са: а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително; за целите на производството по установяване на незаконно придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията; б) физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. В разглеждания случай приетата свързаност е чрез посочените родствени връзки на М. с баща му и на С. със свекъра и(обосноваващи връзка с хипотезата по б.„а“), но пък конфликтът на интереси е обоснован с частен интерес, респ. облага за търговските дружества – т.е. за юридическите лица „Манчини“ ЕООД, и „И.-М-2012“ЕООД, тъй като се отбелязва, че именно те като субекти, имащи разрешение за дейности по добив на дървесина, участват в търговете с тайно наддаване на Община – Трън, респ. биха били облагодетелствани от гласуваните по-ниски начални цени с двете решения на съвета. Проблемът в последната хипотеза(§1,т.9,б. „б“ от ДР на ЗПК), че при нея изискването е лицето, заемащо публична длъжност да се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. В тази връзка в оспорения акт няма такива твърдения, нито ясно е посочено по коя от двете букви(линии на връзка) органът дефинира участието на касаторите, респ. обосновава наличието на частен интерес по см. на чл.71 от ЗПК, но пък се отбелязва, че той е довел до една нематериална облага по см. на чл.72 ЗПК, изразила с в помощ и подкрепа на свързаните физически лица, а за сключеният на 09.01.2025г. договор, че същият е съпътстван от настъпила материална облага за дружеството „И.-М-2012“ЕООД, доколкото сключването му е станало при действието на гласуваните намалени цени по решението на съвета от 04.07.2024г. По описания начин обаче органът е допуснал наличието на съществена неяснота относно вменените нарушения, тъй като от една страна липсва определеност досежно точните характеристики на сочената за налична „нематериална облага“ (вкл. дали същата е възможна за едно юридическо лице), а от друга, неяснота относно това кое е свързаното лице, по отношение на което е очаквано да настъпи материалната такава – юридическото или физическото такова, тъй като предпоставките, предмет на установяване в двата случая са различни. На следващо място необосновано е твърдението на органа, че двете решения на органа от 04.07.2024г. и от 30.01.2025г. по своята същност намаляват първоначалните тръжни цени, което създава едни по-благоприятни условия за добиване на дървесина. Действително, в акта са посочени новите цени, но същите не са анализирани и сравнени с тези по предходно действащия акт. Така например при сравнение на приетите цени по акта от 04.07.2024г., с тези по акта от 07.02.2024г., се установява, че е налице увеличение на цените при: 1. Едра строителна дървесина, І клас на сортимента, иглолистни трупи за бичене Чб- от 93 на 95 лева за куб. метър без ДДС; ІІ клас на сортимента, иглолистни трупи за бичене Бб- от 93 на 95 лева за куб. метър без ДДС; ІІ клас на сортимента, иглолистни трупи за бичене Чб- от 84 на 85 лева за куб. метър без ДДС; ІV и V клас на сортимента, тънки трупи, Обли греди Бб/Чб- от 40 на 43 лева за куб. метър без ДДС; дребна строителна дървесина VІ клас на сортимента Бб/чб от 40 на 45 лева за куб. метър без ДДС; Широколистни, ІІ клас на сортимента Бк от 78 на 90 и Дб от 86 на 95 лева за куб. метър без ДДС. За други общо тринадесет позиции въобще не е променена първоначалната цена. В светлината на тези констатации комисията е следвало да анализира проведената процедура, касаеща имплементацията на това решение на съвета по отношение на търга, приключил със заповед №РД-05-466 от 10.12.2024г. за потвърдената цена от 169 858 лева без ДДС, досежно количеството дървесина по сортименти за обект „Милкьовци-2413“, респ. дали общо определената лежаща маса от 2 946 куб. метра на различни по вид широколистни и иглолистни е засегната от увеличаване, респ. от намаляване, или е била без изменение на цената. В този смисъл и дали потенциалната материална облага е била възможна за точно определения сортимент. Органът обаче се е задоволил общо да посочи, че с актовете на съвета е прието намаляване на първоначалните тръжни цени, което фактологически е невярно, довело и до пропуск да се анализира единствения договор, сключен при приложение на едно от двете обсъждани решения на органа на местно самоуправление. Доколкото съдът в тези производства не е инстанция по същество, то пропуските на ответника по касация в тази част се приемат за съществени, обосноваващи и извод за отмяна на акта и на това основание, тъй като е постановен и при допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Споделя се и констатацията, че е налице и друго допуснато нарушение, с оглед дължимото изслушване на лицето по чл.90 ал.5 ЗПК, досежно допълнително включеното в производството разглеждане на нов сигнал с вх. № от 17.02.2025г., което е обусловило и постановяване акта на комисията в нарушение на правилото на чл.92 ал.1 ЗПК, вкл. и при прибавяне на възможното еднократно продължаване с 30 дни (за което е налице акт на органа от 16.12.2024 г., продължаващ срока до 13.02.2025 г.). Видно е от самата преписка, че изслушването по първоначалния сигнал е проведено след този срок – на дата 17.02.2025г., а по „приложения“ към преписката нов сигнал(за който не е образувано отделно производство), изслушване въобще не е било проведено. В тази връзка запознаването на касаторите по новия сигнал е станало по повод поискан с молба от 10.03.2025г. на пълномощника им адв. Николов достъп до административната преписка, за което упълномощения представител е депозирал допълнително възражение от 17.03.2025г. С него, обаче, лицата не са се отказали от осигурената им от закона възможност за изслушване и по този напрактика отделен сигнал, макар и по идентичен случай, тъй като към датата на образуване на производството твърдяното несъобразяване с правилото на чл.74 ЗПК не е било все още извършено(приетото решение на ОбС – Трън е от 30.01.2025г., докато производството е било образувано с акт на органа от 14.10.2024г.). С оглед на това предвидената в закона процесуална гаранция за правото на защита на лицата, чрез осигуряване на тяхното изслушване и по този сигнал, обективно не е била предоставена, което се приема за съществено нарушение на производствените правила, допуснато от колективния орган. Останалите изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта на първостепенния съд не се споделят от настоящия съдебен състав. Изложеното до тук обосновава и извода на този състав на съда – за допуснато противоречие с материалноправни разпоредби и за допуснати от органа нарушения на съществени административнопроизводствени правила – основания за отмяна на акта по чл.146 т.3 и т.4 АПК. От своя страна това обосновава и наличие на касационното основание по чл.209,т.3 АПК – неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон. При това положение последното следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което оспорената част на акта се отмени, като незаконосъобразна. По разноските. С оглед изхода на спора разноски се дължат от КПК на касаторите, които се констатираха да са в размер на общо 1 908,90 евро или по 954,45 евро на всеки, включващи държавна такса за образуване на съдебно производство, държавна такса за касационно обжалване и разноски за адвокат на всеки един от тях за всяка една съдебна инстанция. По отношение на възражението за прекомерност, то следва да се съобрази приложимата редакция на чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа с посочения в нея минимален размер е 1 000 лева за инстанция без включен ДДС (§ 2а от ДР на Наредбата ). При това положение договорените и заплатени от всеки от касаторите по 1 200 лева за първата съдебна инстанция и по 300 евро за касационната възнаграждения за адвокат определено не са прекомерни. Или това възражение се приема за неоснователно. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,