Определение № 61 от 26.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 4634/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 1196 от 13.06.2013 г. по т.д. № 898/2013 г. на Апелативен съд – София. Делото е насрочено за закрито заседание по чл.288 ГПК за 19.03.2014 г. По делото е постъпила молба от касатора с вх. № 1764/20.02.2014 г. с искане за връщане на държавна такса в размер на 30 лв., внесена по сметката на ВКС в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 13.08.2013 г. на АС- София. Твърди се, че въззивното решение е постановено по предявен от НАП иск по чл.647 ТЗ, в качеството й на представител на държавата за публични вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], [населено място] и съгласно разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК агенцията е освободена от държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение приема молбата за основателна. Видно от данните по делото е, че искът с правно основание чл.647, т.3 ТЗ е предявен от НАП, като представител на държавата в производството по несъстоятелност на първия ответник – [фирма]/ чл.10, ал.1, т.15 от Закона за НАП/. За установяване на активната легитимация е представен влязъл в сила данъчен ревизионен акт № 1025 от 17.11.2006 г., издаден от ТД на НАП [населено място], с който са констатирани публични задължения на дружеството в несъстоятелност. В производството пред първата инстанция ищецът не е внасял държавна такса, като изрично в исковата молба се е позовал на разпоредбата на чл.621 ТЗ, във вр. с чл.84, т.1 ГПК, а с постановеното първоинстанционно решение и с оглед изхода на делото задължението за внасяне на ДТ е възложено на търговските дружества – ответници. При администриране на касационната жалба срещу въззивното решение, с което след отмяна на съдебния акт на първата инстанция е отхвърлен предявения иск, на касатора са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, вкл. и за представяне на документ за внесена по сметка на ВКС ДТ – 30 лв. В изпълнение на указанията НАП е представил пл.нареждане от 24.09.2013 г., като сумата в размер на 30 лв. по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е постъпила по сметката на ВКС. Това е видно и от справката от 21.02.2014 г., направена от ст. експерт-счетоводител при ВКС. Внасянето на държавна такса от НАП за касационното производство е в резултат на погрешните указания на администриращия жалбата съд. При даването на тези указания не е преценено, че държавата се легитимира като кредитор с публични вземания в производството по несъстоятелност на първия ответник, а НАП е процесуален субституент на държавата и на основание чл.84 т.1 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл.621 ГПК е освободена от държавна такса. Допълнителен аргумент за недължимост на държавна такса по отменителния иск по чл.647 ТЗ е и разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ, по приложението на която е налице постоянна съдебна практика на ВКС - така например определение по ч.т.д. № 139/ 2009 г., ІІ т.о., определение по ч.т.д. № 312/2008 г., І т.о. и др. Това налага освобождаването на недължимо внесената ДТ и превеждането й по посочената в молбата сметка. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение