Определение № 11405 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на „Пиф-76“ЕООД, с адрес: гр. Русе, [адрес], представлявано от Р. Н. Р., срещу определение №2600 от 11.09.2024 г. постановено по адм. д. № 679 по описа на Административен съд гр. Русе за 2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение №ГДФК-9/13.06.2024 г. издадено от Директор на дирекция „Оперативни дейности“ ГДФК в ЦУ на НАП. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че е ясно посочено кой акт се обжалва още при подаването на жалбата, а това е изрично заявено и с уточнение към жалбата. В решението, което е постановено от Директора на дирекция „Оперативни дейности“ ГДФК в ЦУ на НАП е указано, че то подлежи на обжалване, което създава объркване. Поради тази причина в жалбата пред първоинстанционния съд е цитирано решението, но от изложеното по същество е видно, че се касае за незаконосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ и е потвърдена с това решение. Моли, определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като бъде разгледана по същество жалбата. Ответникът по частната жалба, надлежно уведомен не изразява становище. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното пред настоящата инстанция определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Пиф – 76“ ЕООД "срещу решение № ГДФК-9/13.06.2024 г. на Директор на дирекция Оперативни дейности ГДФК в ЦУ на НАП относно ПАМ №101-ФК/07.05.2024 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна...", като е прекратил производството по делото на основание чл. 156, ал. 1 във връзка с 144 ДОПК. Съдът е приел, че решението на горестоящия орган, постановено при обжалване по административен ред не подлежи на съдебен контрол и е прекратил производството по делото. Административен съд гр. Русе е посочил, че приложимият процесуален ред за обжалване е този по ДОПК, тъй като съгласно чл.144 ДОПК по реда за обжалване на ревизионните актове се обжалват и другите актове издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Посочено е в мотивите на прекратителното определение, че ЗПАМ се издава от органи по приходите и не е предвиден специален ред за обжалването й. Според съда, дружеството обжалва административен акт, за който не предвиден съдебен контрол. Настоящата съдебна инстанция не споделя изложените мотиви от Административен съд гр. Русе, с които е обоснован крайният извод за недопустимост на производството. В чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е предвидено налагането на ПАМ, с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Следващата разпоредба от ЗАНН - чл.23 посочва, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се определят в съответния закон или указ. В настоящият случай, с оглед констатираното нарушение е приложима гл.ХХVІ от ЗДДС – „Принудителни административни мерки и административно наказателни разпоредби“. Наложената принудителна административна мярка на „Пиф -76“ ЕООД е на основание чл. 186, ал.1 ЗДДС за неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба № Н-18/2006 г. Освен предпоставките при които се налага ПАМ, ал.4 на чл.186 ЗДДС определя и реда, по който се обжалва наложената мярка и това е Административно процесуалния кодекс. По тези съображения не може да бъде споделено изложеното в мотивите на атакуваното определение, че „при липса на друг специален ред за оспорване на заповеди за налагане на ПАМ“ и поради това, че ПАМ е издадена от органи по приходите, жалбата следва да се разгледа по реда на ДОПК. Приложимият процесуален ред за обжалване на наложената принудителна мярка е по АПК. Дружеството, по отношение на което е приложена мярката има възможност да подаде жалба както по административен ред /чл.81, ал.1 АПК/, така и директно пред съд/ чл.148 АПК/. Частният жалбоподател е избрал да оспори наложената му ПАМ пред по-горестоящия административен орган и е подал жалба с вх.№11882/05.06.2024 г. пред директора на дирекция "Оперативни дейности в ГД "Фискален контрол". Жалбата е разгледана по реда на чл.81 и сл. от АПК и е отхвърлена. При това положение на оспорване пред съответния административен съд подлежи първоначалният административен акт. В жалба вх.№16604/15.08.2024 г., по повод на която е образувано делото пред АС гр. Русе е посочено, че се обжалва решение №ГДФК-9/13.06.2024 г. на Директора на ГД „Фискална дейност“ при ЦУ на НАП, но всички аргументи за незаконосъобразност са насочени към заповедта за налагане на ПАМ №101-ФК/07.05.2024 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна. Нещо повече, изрично в петитума на жалбата е направено искане за отмяна на заповедта. Решаващият състав, като е приел, че не е ясно срещу кой акт е насочено обжалването, съгласно процесуалните правила е дал възможност да бъде уточнен предметът му. Но не е съобразил, че в обстоятелствената част на жалбата до съда са развити достатъчно възражения по оспорване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. От изложението направено в жалбата, във връзка с пороците на ПАМ, съдът е могъл да направи недвусмислен и категоричен извод, че се оспорва заповедта, а не потвърдителното решение на по-горестоящият административен орган. Волята на жалбоподателя е била да бъде отменена заповедта, с която по отношение не дружеството е приложена принудителна административна мярка. Като е приел обратното и е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на АС гр. Русе. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение