Определение № 55 от 22.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4136/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 260977/17.11.2020 г., подадена от Р. И. М., чрез адвокат И. Р. и адвокат Н. Н., срещу решение № 260031 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 70/2020 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по реда на чл. 294 ГПК, с което е отменено решение № 447 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 271/2018 г. на Районен съд – Силистра за отхвърляне на предявените ревандикационни искове, вместо него въззивният съд е признал за установено по отношение на Р. И. М., че И. М. С. и А. М. С. са собственици по давност и наследство от техния наследодател М. С. С. на недвижим имот с площ от 2 042 кв. м, явяващ се северната част на имот с пл. № *, кв. 2 на [населено място], общ. А., обл. С., по кадастралния и регулационен план на селото, одобрен със заповед № 847/27.12.1979 г., като границата, отделяща го от другата част на имота с пл. № *, е по оста на координатните точки: X 4858705.055 У 640594.116; X 4858719.654 У 640575.975; и X 4858732.989, У 640558.521, като в този имот от 2 042 кв. м влизат: 437 кв. м, оцветени със син цвят на скицата на л. 73 от гр. д. № 271/2018 г. на PC - Силистра, които са част от УПИ * (целият от 900 кв. м); 666 кв. м, оцветени със зелен цвят, които са част от УПИ * (целият от 1 300 кв. м); и 939 кв. м, оцветени в оранжев цвят, които са извън регулация и със съседи: УПИ * и УПИ *; а съгласно кадастралния план на землището на [населено място], одобрен със заповед № РД-18-872/30.03.2018 г., в имота от 2 042 кв. м влизат: 1 103 кв. м от ПИ с идентификатор *** - представляващ населеното място [населено място], 845 кв. м от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 1 167 кв. м и начин на трайно ползване „нива“, и 94 кв. м от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 6 981 кв. м и начин на трайно ползване „за селскостопански, горски и ведомствен път“ - публична общинска собственост; осъдил е Р. И. М. да предаде владението на така описания имот на И. М. С. и А. М. С.; отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт № 89, том втори, рег. № 1376, дело № 120/17.05.2017 г. на нотариус Д. П., вписан в Службата по вписвания - гр. Силистра с акт № 65, т. VII, д. № 927/2017 г., в частта, с която Р. И. М. е призната за собственик по давностно владение и наследство на гореописания имот от 2 042 кв. м, явяващ се част от незастроеното дворно място, находящо се в [населено място], [община], област С., с площ от 5 290 кв. м, съставляващо поземлен имот с пл. № * в кв. 2. Жалбоподателката счита, че решението на въззивния съд е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК. От насрещните страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че в решение № 260031 от 22.10.2020 г. по гр. д. № 70/2020 г. на Окръжен съд – Силистра е допусната очевидна фактическа грешка. Съображенията му за такъв извод са следните: Видно от постановеното въззивно решение, ревандикираният с него процесен имот е индивидуализиран от съда съобразно графичното му отразяване в документи извън съдебното решение (с визиране на координатни точки, както и позоваване на скица на вещо лице). Това изисква въпросните документи да бъдат приподписани от въззивния съдебен състав и отразени (описани) в диспозитива на решението му, като неразделна част от съдебния акт. Горното обуславя прекратяване на производството пред ВКС, като преждевременно образувано, и връщане на делото на Окръжен съд – Силистра за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,