Определение № 304 от 13.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2063/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Кепитал валю“ АД срещу определение № 656 от 23.10.2023г. по т.д. № 445/2023г. по описа на САС, с което въззивният съд е възобновил производството по делото, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото поради заявен отказ от иска от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че въззивният съд не е отчел наличния спор досежно представителството на жалбоподателя „Кепитал валю“ АД и необосновано е приел, че има надлежно изразено съгласие от последното дружество за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. Оспорва като неправилна преценката на въззивния съд, че е заявен надлежно отказ от иска, като поддържа, че пълномощникът – юрисконсулт при НАП, е следвало да бъде изрично упълномощен не само от изпълнителния директор на НАП, но и от Министъра на финансите. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. В предоставения срок са постъпили писмени отговори на частната жалба от ищеца – Национална агенция по приходите, и от ответниците „Ай би венчърс“ АД и „Угарит трейд“ ЕООД, с които жалбата е оспорена като недопустима, евентуално като неоснователна. Депозиран е писмен отговор и от „Кепитал валю“ АД чрез упълномощен адвокат от другия вписан представител на дружеството /при вписан в ТР начин на представляване „заедно и поотделно“/, с който жалбата се оспорва като недопустима. С молба от 07.11.2023г. същият процесуален представител е заявил от името на „Кепитал валю“ АД, че оттегля частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за недопустима по следните доводи: Константна е съдебната практика, че правният интерес е задължителна предпоставка за допустимост на всяка подадена пред съд жалба. Интерес от обжалване е налице, когато жалбоподателят не е останал доволен от обжалвания съдебен акт – с последния негативно е засегната правната му сфера, и желае неговата отмяна и постановяване на нов, различен по резултат и благоприятен за интереса му съдебен акт. В конкретния случай жалбоподателят „Кепитал валю“ АД – ответник по спора, с подадената от него частна жалба е заявил, че желае при уважаване на жалбата му делото да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят не легитимира правен интерес от така заявеното с жалбата искане. Непротиворечиво в теорията и съдебната практика се приема, че правните последиците от направен отказ от иск по отношение на ответника са идентични с тези на отхвърлянето на иска като неоснователен. Отказът от иск се възприема като изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Чрез това едностранно процесуално действие ищецът се отказва окончателно от търсената с иска защита и не може да предяви отново същия иск срещу същия ответник, поради което не съществува оправдан правен интерес за ответника да обжалва постановеното определение за прекратяване на делото поради направен отказ от иск и да настоява производството по делото да продължи, при условие, че не са заявени насрещни права. В този смисъл, макар нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК да предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, в хипотезата на прекратяване на производството поради отказ от предявения иск интерес от обжалване съществува единствено за ищеца в случай, че същият твърди порок на направения от негово име отказ. По отношение на ответника липсва правен интерес от обжалване на това прекратителното определение, доколкото преустановяването на съдебния спор поради отказ от предявения иск, имащ за последица невъзможността този иск да бъде предявен отново, е изцяло в негов интерес и му осигурява същата защита, каквато той би получил при евентуално отхвърляне на предявения срещу него иск. Именно по тази причина, отказът от иска не е обусловен от съгласието на ответника. В горния смисъл е практика на ВКС по определение № 52 от 26.03.2018г. по ч.гр.д. 788/2018г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, и определение № 668 от 13.07.2012г. по ч.т.д. 483/2012г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. По тези мотиви сезиралата настоящия състав на съда частна жалба от “Кепитал валю” АД е лишена от правен интерес, което я определя като недопустима, и същата следва да бъде оставена без разглеждане с настоящото определение. При този изход на спора право на разноски имат ответниците по жалбата. Не правят искане за присъждане на разноски, нито доказват извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение