Решение № 13866 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2015 г.

Решение № 13866 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 493/16.03.2015 г. по адм. д. № 1323/2014 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Богомил Диянов Качаров, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 201302764/20.03.2014 г., потвърден с решение № 156/28.05.2014 г., с който на Богомил Диянов Качаров, от гр. Сливен, за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. са начислени данъчни задължения както следва: данък по ЗДДФЛ- 3 915, 79 лв. и лихва в размер на 1 160, 39 лв.; вноски за ДОО в размер на 1 823, 36 лв. и лихва в размер на 848, 82 лв,; вноски за фонд ДЗПО в размер на 828, 80 лв. и лихва в размер на 355, 83 лв.; вноски за НЗОК в размер на 1 312, 64 лв. и лихва в размер на 388, 99 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Ревизията е протекла по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като в хода й е прието, че доходите на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние- чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Констатирано е, че ревизираното лице е закупило в Германия лек автомобил марка БМВ на стойност 41 756, 97 лв., за която покупка не е доказал доходи. В този смисъл органът по приходите е отказал да признае като източник на средства сума, дарена от бащата на ревизираното лице и е начислил данък по ЗДДФЛ и годишни изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО съгласно чл. 124а ДОПК. Съдът е приел, съобразно заключението на вещото лице, че бащата на ревизираното лице към началото на 2010 г. при обследване на паричния поток е имал остатък 16 318 лв. и процесната сума е потенциално възможна за предоставяне на сина му-ревизираното лице. Според съда, от представените декларации на Диян Качаров, обясненията му като свидетел и писмена декларация за предоставени на сина му средства в размер на 45 000 лв., се установява осъществено дарение на сумата от 45 000 лв. Поради това средстава за закупуването на лекия автомобил не са получени без основание. По отношение на разпоредбата на чл. 124а ДОПК съдът е приел, че нормата на чл. 122 ДОПК е материалноправна, с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, поради което тази норма не може да се прилага за период от преди влизането й в сила. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че ревизираното лице е получило дарение от своя баща чрез предаване на сумата от 45 000 лв. Ревизираното лице е дало обяснение за получени от баща си средства още към искането на данъчните органи от 4.12.2013 г. Обстоятелството, че към януари 2010 г. Диян Качаров е разполагал с налична сума съобразно анализа на паричния поток от 16 318 лв., не изключва възможността за друга сума като касова наличност, в какъвто смисъл са показанията му като свидетел. Съобразно извършваната от Диян Качаров дейност като земеделски производител, извършване на стопански риболов, парични средства в наличност, заключението на вещото лице, изводът на съда за обективна възможност на Диян Качаров да предостави средства на сина е обоснован. Доколкото с твърдението си за получени от баща си парични суми ревизираното лице цели благоприятни за себе си правни последици, свързани с липса на задължение за деклариране на сумите, в негова тежест е било да представи доказателства за правното основание на получените средства. Доказателствата сочат на произход на получената сума по дарение, поради което следва да се прием за доказано, че сумата е престирана с основание и не представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Като е приел незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази част, съдът правилно е приложил материалния закон. По отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Разпоредбите на чл. 122- 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК-т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. То се въвежда с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, което отново сочи на материалноправен характер на тази норма. Всяка норма, която определя облагаема основа или ставка за облагане, е винаги материалноправна. След като обратно действие на материалноправната норма не е предвидено изрично, то тя няма приложимост за период преди влизането й в сила. Предвид изложеното, като е отменил ревизионния акт като установяващ задължителни осигурителни вноски при данъчна основа, определена при предпоставките чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, на основание чл. 124а ДОПК за период преди 15.02.2011 г. съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е обосновано, материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,