Определение № 85 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 424/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. С. срещу определение № 60330 от 24.11.2021г. по гр.д. № 4371/2021г. на ВКС, Трето г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата й за отмяна на влязло в сила решение № 1507/2020г. по в.гр.д. № 8529/2019г. на СГС, ГК, III „б“ въззивен състав. Жалбоподателката поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено, като бъде насрочено открито съдебно заседание по молбата за отмяна. Счита, че чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК не изисква да се сочат като нови писмени доказателства само такива, които са били налични по време на висящото дело, но страната не е могла да се снабди с тях поради обективни пречки. Твърди също, че според ТР № 7 от 31.07.2021г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл.303, ал.1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет относно предмет и страни, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, като последното намира за осъществено спрямо съдебното решение, чиято отмяна иска, и посочените други две съдебни решения. Ответниците по частната жалба – Административен съд София – град /АССГ/ и Върховен административен съд /ВАС/ не подават отговори на същата. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: С молба от 19.07.2021г. М. С. е поискала отмяна на решение № 1507/2020г. по в.гр.д. № 8529/2019г. на СГС, влязло в сила на 25.02.2020г., с което са отхвърлени исковете й срещу АССГ и ВАС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане и решаване в неразумен срок на адм. д. № 6621/2014г. на АССГ и на адм. д. № 582/2017г. на ВАС. В молбата си С. твърди, че е налице новооткрито доказателство, а именно решение № 264749 от 14.07.2021г. по гр.д. № 7347/2019г. на СГС, което не е могло да й бъде известно, и което противоречи на решението, чиято отмяна иска. С допълнителна молба от 18.08.2021г. е посочила друго новооткрито според нея доказателство, а именно решение № 265436 от 16.08.2021г. по в.гр.д. № 941/2021г. на СГС, което също счита, че противоречи на решението, чиято отмяна иска. С разпореждане № 60268 от 17.11.2021г. по гр.д. № 4371/2021г. на ВКС, Трето г.о., след като съдебният състав е констатирал в резултат на служебна проверка, че по решенията на СГС по в.гр.д. № 7347/2019г. и по в. гр.д. № 941/2021г., на които страната се е позовала като новооткрити доказателства и като противоречащи на решението, чиято отмяна иска, молителката не е страна, е приел, че молбата е нередовна, като несъдържаща обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Поради това й е указал в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба да посочи кои са новооткритите доказателства и кой релевантен факт по делото установяват, както и в какво се състои обективният и субективен идентитет на посочените две решения на СГС с решението, чиято отмяна иска. С молба от 19.11.2021г., подадена в рамките на дадения от съда срок, молителката е уточнила, че след постановяване на решението, за чиято отмяна моли, са постановени посочените от нея две решения на СГС, заведени по искове на друг ищец, но за вреди от бавно правосъдие от същите административни дела на АССГ и на ВАС, от които и тя е претендирала вреди по реда на ЗОДОВ с иска си, по който е постановено отхвърлителното решение, чиято отмяна иска. Позовала се е на ТР № 7 от 31.07.2021г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, обосновавайки наличието на релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. За да остави без разглеждане молбата на М. С. за отмяна на решение № 1507/2020. по в.гр.д. № 8529/2019г. на СГС, съставът на ВКС е приел в атакуваното определение, че направените от молителката С. с молба от 19.11.2021г. уточнения, в изпълнение на неговите указания за отстраняване на нередовности на молбата за отмяна /за уточняване на новооткритите доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и за посочване в какво се състои субективният и обективен идентитет между решението, чиято отмяна се иска и решенията по в. гр.д. № 8529/2019г. и по в.гр.д. № 941/2021г. на СГС/, не остраняват констатираните нередовности. Молбата за отмяна продължава да не съдържа обстоятелства, които да могат да се отнесат към наведените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Липсват твърдения за доказателства, които да са били налични по време на висящото дело, но страната да не е могла да се снабди с тях, поради обективни пречки, и те да са от съществено значение за решаване на делото. Не са изложени твърдения и за наличие на решения по дела, които са с обективен и субективен идентитет с делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. По гореизложените съображения касационният съд, прилагайки задължителните разрешения на т. 10 ТР № 7 от 31.07.2021г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, е оставил без разглеждане молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав споделя напълно горепосочените правни съображения, като намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Според даденото задължително разрешение в т.10 ТР № 7 от 31.07.2021г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. В случая молбата за отмяна на касаторката, нито в първоначалания й вид, нито след направените уточнения, не съдържа обстоятелства, които да могат да бъдат отнесени към уредените в чл. 303, ал. 1 ГПК фактически състави за отмяна на влязло в сила решение. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК са само новооткрити доказателства. Противно на твърденията и възприятията на жалбоподателката новооткрити са доказателствата, които обективно са съществували по време на висящността на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но с които страната не е могла да се снабди и да представи своевременно, за да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. Под "нови обстоятелства" в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК законодателят разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Цитираните от молителката съдебни актове не представляват ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да може да доведе до установяване на факт от значение за изхода на делото. Сочените решения са постановени след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, поради което не биха могли да съставляват новооткрито доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е константната практика на ВКС /определение № 62 от 22.02.2021г. по ч. гр.д. №39/2021г. на IV г.о., решение № 134 от 28.10.2020г. по гр.д. № 4060/2019г. на III г.о., решение № 99 от 16.05.2016г. по гр.д. № 6006/2015г. на IV г.о./. Според приетото в мотивите към т. 5 ТР № 7 от 31.07.2021г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. 3а да може да се позове на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК молителят следва да наведе съвпадение между страните по делата, както и обективно тъждество на производствата, вкл. в хипотезата, в която предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Следователно за да е допустима молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, страната следва да се е позовала само на решения, по които е налице субективен идентитет, с решението чиято отмяна се иска. В случая такъв субективен идентитет не е налице, той дори не се твърди от молителката - точно обратното, самата тя заявява, че не е страна по производствата, приключили с решенията, които сочи като основания за отмяна. Счита, че те ще са от значение за решаването на нейния спор, тъй като са водени от ищец - трето лице, но са със сходен предмет и ответниците са същите. Съобразно гореизложеното отсъствието на субективен идентитет между различните дела с постановените твърдяни противоречиви влезли в сила решения е достатъчно, за да обуслови недопустимост на молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,