Определение № 196 от 13.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1541/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Адвокатско дружество В. и Б.“, [населено място] срещу определение № 87 от 10. 06. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е допълнено решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта за разноските, като „ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на адвокат Ц. В. сумата от 256 лв., представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и е оставена без уважение молба вх. № 1044 от 25. 02. 2020 г. на „Адвокатско дружество В. и Б.“ в останалата й част. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му. Излага доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА следва да се присъди на представлявалия въззиваемия адвокат Ц. В., а не на адвокатско дружество – жалбоподател. Изтъква, че в съответствие с чл. 71 ЗА въззиваемият е упълномощил адвокатското дружество да го представлява в процеса, а дружеството от своя страна е упълномощило адвокат В. да осъществява представителството на страната пред съда. Ответникът по частната касационна жалба „ЗД „Бул инс““ АД не е депозирал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в обжалваната част, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Д. П. М. на 28. 02. 2018 г. при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28. 02. 2018 г. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответният застраховател е осъден да заплати на адвокат Ц. В. от САК сумата от 1280 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, „Адвокатско дружество В. и Б.“ е поискало изменение на въззивното решение в частта за разноските, като вместо на адвокат В. на основание чл. 38 ЗА адвокатското възнаграждение заедно с ДДС се присъди на упълномощеното от ответника по въззивната жалба К. адвокатско дружество, регистрирано по ЗДДС. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в случая на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди на адвокат В., а не на адвокатското дружество, тъй като именно тя е упълномощена да представлява въззиваемия по делото и с нея е сключен договорът за правна защита и съдействие. Апелативният съд е счел молбата за осъждане на въззивника да заплати ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение за основателна, като се е позовал на разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗА страната може упълномощи адвокатско дружество да я представлява пред съда, което дружество от своя страна има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗА. В зависимост от това кое лице е упълномощено от страната – адвокат или адвокатско дружество присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се извърши съответно на адвоката или на адвокатското дружество. В настоящия случай ищецът, въззиваем Н. К. е упълномощил „Адвокатско дружество В. и Б.“ да го представлява пред съда във връзка с реализация на правата му на пострадало лице при ПТП на 28. 02. 2018 г. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗА в качеството му на материално затруднено лице, а адвокатското дружество от своя страна е преупълномощило адвокат Ц. В., като пълномощните са представени в първоинстанционното производство. Адвокат В. е представлявала ищеца в първоинстанционното и въззивното производство, като отговорът на въззивната жалба на насрещната страна е депозиран от въззиваемия К. чрез „Адвокатско дружество В. и Б.“, представлявано от адвокат В.. С оглед така установеното изводът за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК поради това, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да се присъди на упълномощения да представлява въззиваемия адвокат В., а не на адвокатското дружество, е неправилен. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Поради това върху минимално дължимото според Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител адвокатски услуги представляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали адвокатското възнаграждение е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. От представения заедно със списъка на разноските от направилото искане за присъждане на адвокатско възнаграждение „Адвокатско дружество В. и Б.“ акт за регистрация по ЗДДС от 22. 03. 2019 г. се установява, че посоченото дружество е регистрирано по ЗДДС. Дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно изхода на въззивното дело е в размер 1280 лв., а дължимият ДДС е в размер 256 лв. или общо 1536 лв. По изложените съображения обжалваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, а именно за изменение на въззивното решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като се осъди „ЗД „Бул инс““ АД да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, [населено място] адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1536 лв. за въззивното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение