Определение № 1072 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 374/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Д. Д., с адрес в гр. Нова Загора, чрез процесуален представител, срещу определение №2120 от 11.11.2025 г. по адм.дело №627/2025 г. по описа на Административен съд - Сливен до приключване на производството пред Съда на европейския съюз /СЕС/, образувано по отправеното към него преюдициално запитване с определение №11385/21.10.2025 г. по административно дело №1643/2025 по описа на Административен съд /АС /- Варна. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноски. Ответникът по частна жалба - "Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София, в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АС е анализирал въпросите, с които е сезиран СЕС по образуваното пред него дело № С - 676/2025, и е приел, че отговорът им е от значение за правилното решаване на делото и съответно е налице хипотезата на чл.154а, ал.1, т.8 АПК. Определението е правилно. Новата норма на чл.154а,ал.1,т.8 АПК, в сила от 05.08.2025 г., е различна по съдържание от цитираните в частната жалба разпоредби на ГПК и постановява, че съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Предвид изложеното наведените от частния жалбоподател доводи по приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и чл.628 ГПК, са неотносими. Правилна е преценката на АС за наличие на хипотезата на чл.154а, ал.1, т.8 АПК, тъй като отправените въпроси от друг съд до СЕС са свързани със задължения на администратора на лични данни по чл.15 ОРЗД в хипотеза на ограничена обработка на данните, какъвто е и настоящия казус според акта на администратора на лични данни. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно хипотезата на ограничена обработка на данни, правилно АС е приел, че актът на СЕС по дело № С -676/2025 г. ще бъде от значение за правилното решаване на спора. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящето определение не представлява акт по същество на спора, поради което след отпадане на основанието за спиране на производството и възобновяването му, АС следва с акта по същество на спора да се произнесе и по претендираните в настоящата инстанция разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,