Определение № 72 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25003684/11.01.2021 г., подадена от Е. Б. Б., [населено място], за отмяна на решение № 134 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 749/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о., в частта, с която след частична отмяна на решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 4468/2019 г. по описа на Софийски градски съд е постановено друго, с което срещу Е. Б. е уважен иск по чл.109 ЗС, предявен от Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т.-Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А.. С решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 4468/2019 г. на Софийски градски съд е отменено първоинстанционното решение от 03.12.2018 г. по гр. д. № 84352/2017 г. на Софийски районен съд, и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т.-Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата – молител в настоящото производство да преустанови неоснователни действия, препятстващи достъпа на ищците до общата водоснабдителна инсталация /водомер и централен спирателен кран/, намиращи се във фитнес клуб на кота – 2.62 м. в сграда в [населено място], [улица], както и да се въздържа от препятстване на достъпа им до тях. Решението на СГС съд е отменено с атакуваното решение № 134 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 749/2020 г. на ВКС, I г.о., и вместо него ответницата Е. Б. Б. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да предоставя на ищците достъп до частта от общата водоснабдителна инсталация на сградата – етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица] /водомер и спирателен кран/, която се намира във фитнес – клуб на кота – 2.62 м. – собственост на ответницата, само когато се налага поставянето, смяната или отчитането на водомера или ремонт на водоснабдителната инсталация. С решението си Върховният касационен съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 109 ЗС в частта за осъждане на Е. Б. да предоставя неограничен достъп на ищците до частта от общата водоснабдителна инсталация, която се намира в собствения на Б. обект. Молбата за отмяна се поддържа на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че съдът не е изпълнил служебните си задължения по чл. 143, ал. 3 ГПК и чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на твърдените от ответницата факти и направените възражения и оспорвания на правото на собственост на ищците, като по този начин е била ограничена възможността на последната да участва в съдебното производство и да реализира правото си на защита. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата са представили отговор, в който поддържат становище за нейната неоснователност. Посочват, че не са налице поддържаните основания по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Претендират разноски в настоящото производство. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирано лице, но разгледана по същество е процесуално недопустима, поради следните съображения: Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Не попадат в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поддържаните твърдения за нарушено право на защита и участие в процеса с доводи, че съдът не е разгледал направеното от молителя възражение за нищожност на сключените от ищците по делото договори за покупко-продажба, по силата на които последните се легитимират като собственици на самостоятелни обекти, находящи се в процесната сграда. Изложените в случая от молителя обстоятелства се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, засягащи процедурата по изготвяне на доклада по делото и обосноваността на изводите на съда. Тези твърдения в молбата за отмяна се отнасят до нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК т.е. представляват общи оплаквания за незаконосъобразност, формиращи касационни основания, приложими при разглеждане на касационната жалба по същество, но същите не се отнасят до нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страната в процеса, което съставлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Следователно, при липса на конкретно изложение на обстоятелства за наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. С оглед изхода на производството молителят следва да заплати на ответниците по молбата направените разноски в размер на 2700 лева. С оглед изложеното, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влезли в сила решения е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.