Определение № 36 от 23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 167/2010 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С определение (разпореждане) № 107 от 4. 03. 2010г., постановено по НОХД № 119/ 2009г., Председателят на Районен съд- гр. К. е прекратил производството по делото, и е изпратил същото на ВКС на РБ за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 3 НПК, съгласно която, в хипотезата на невъзможност за компетентния по правилата на местната подсъдност съд да образува състав, ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. От данните по делото става ясно, че към настоящия момент всички действащи съдии от щатния състав на РС- гр. К. са се отвели от разглеждането на делото, един от тях- с аргумент, че недостоверни твърдения на подсъдимия по делото, по негов адрес в хода на процеса, могат да породят съмнение за предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, позовавайки се на основанието по чл. 29, ал. 2 НПК, вторият- на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а” НПК. При това положение е очевидно, че РС- гр. К. не може да образува състав, който да разгледа и се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си, като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, а именно- на Районен съд- гр. К.. Предвид горните обстоятелства, обезпечаването на обективен наказателен процес и съобразявайки разстоянието между двете населени места, наред със съществуващите транспортни връзки, касационната инстанция определи Районен съд- гр. К.. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение