Определение № 2305 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 419/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение08.05.2025 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „С. и Д.“ с ЕИК[ЕИК], с адрес Гр.София, [улица], ет..., да плати на М. А. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ж.к Белите брези, [улица], ап.-мезонет №.., сумата от 219 992,76лв., заедно със законната лихва от 08.11.2023г. до окончателното плащане. Да се издаде на молителката обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал.3 ГПК. Определението може да се обжалва от дружеството с частна жалба в 2- седмичен срок от ПДИ, пред друг състав на ВКС, съгласно чл. 407, ал.1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.245, ал.3 ГПК. Образувано е по молба на М. Г., която твърди, че по извършено принудително изпълнение по невлязло в сила въззивно решение, което след това е отменено, от нея е събрана принудително общо сумата от 219 992,76лв., представляваща 152 969лв. главница, 50910,25лв. законна лихва, 6465,44лв. адвокатско възнаграждение за изп.д., 275лв. обикновени такси по ТТРЗЧСИ, 8 923,07лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 450лв. разноски за вещо лице по изп.д.. Иска издаване на обратен изпълнителен лист за тази сума, заедно със законната лихва от деня на плащането по изпълнителното дело- 08.11.2023г., до окончателното плащане. Представя удостоверение от ЧСИ- Р. А., рег.№848, район на действие- СГС, за събраните принудително суми. ВКС счита, че искането е основателно. Кредиторът и взискател по реализираното принудително изпълнение, който в действителност няма вземане, дължи връщане на всичко което е получил, както и обезщетение за причинените вреди от неоснователното принудително изпълнение (т.р. №4/19г. на ОСГТК). ЧСИ е удостоверил размера на полученото и платените такси и разноски по изпълнителното производство. Удостоверена е и датата на окончателното плащане по изпълнителното дело- 08.11.23г.. От тази дата кредиторът, който в действителност няма вземане, дължи законна лихва за забава съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД, защото неоснователно осъществената принуда е своеобразен деликт тъй като незаконно са засегнати имуществени права на длъжника, а лихвата за забава в такъв случай се дължи от увреждането, в случая от датата на окончателното плащане по изпълнителното дело. Доколкото ЧСИ по несъмнен начин удостоверява платените от молителката суми по изпълнителното дело и началната дата на забавата, то молбата следва да се уважи изцяло. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО