Определение № 11668 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. К. от гр. Варна, подадена чрез адв. М. Николова, против определение № 11197/16.10.2025 г., постановено по адм. д. № 2063/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас „да предостави документацията по случая и да отговори на конкретни въпроси“ по заявление с вх. № СЛ/Д-А/3681-059/15.07.2025г. и „съпътстващите действия на ДСП – Бургас – като индивидуален административен акт, с който е отказано да се обосноват причините за мярката за закрила на детето“ и делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на съда, че обжалваният акт не засяга правата му. Поддържа, че заявлението му следва да се разглежда по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Прави искане за отмяна на определението. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна срешу неблагоприятен за нея акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд Варна е оставена без разглеждане жалбата, подадена от К. Д. К. срещу мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас „да предостави документацията по случая и да отговори на конкретни въпроси“ по заявление с вх. № СЛ/Д-А/3681-059/15.07.2025г. и „съпътстващите действия на ДСП – Бургас – като индивидуален административен акт, с който е отказано да се обосноват причините за мярката за закрила на детето“ и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че заявлението с вх. № СЛ/Д-А/3681-059/15.07.2025г. не е поставило начало на административно производство за издаване на положителен за жалбоподателя административен акт, респ. произнасянето по това заявление – изрично или мълчаливо, не носи белезите на индивидуален административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Посочва, че заявлението не е и такова за предоставяне на достъп до обществена информация, поради което не се касае за обжалване на мълчалив отказ по ЗДОИ. Определението е валидно, допустимо и правилно при следните допълващи мотиви: По делото е установено от фактическа страна, че заявление с вх. № СЛ/Д-А/3681-059/15.07.2025г. е подадено от К. Д. К. във връзка със сигнал/искане от 08.07.2025г., адресирано е до няколко институции, сред които и ДСП-Бургас. Със заявлението К. е поискал: 1. да бъде запознат и да му се предоставят на посочен е-mail следните документи: направление № НП/Д-А-057/18.02.2025г.; заявка № 49/19.02.2025г.; документация по сигнала – кой го е подал, кога, съдържание, доказателства; оценка на риска – приложения; доклади от отговорния социален работник – за издаване на направление; план за действие; преписка по производството; протокол от проведена междуинституционална среща; решенията в писмена форма от същата; писменият сигнал, по който е образувано направлението; всички становища, включени в досието по случая; 2. да получи в писмена форма следните отговори: кой е подателят на сигнала (източник на сигнала); къде е получен сигнала; кой е проверил сигнала; какви действия по място и време са проведени за проверка на сигнала; какви методи са използвани; какви доказателства са събрани за наличието на риск за детето; има ли открит случай“. От данните по делото е видно, че К. Д. К. е баща на малолетно дете и като такъв е страна в образувано и висящо производство по Закона за закрила на детето в Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Подадените от него заявление и сигнал/искане от м.юли 2025г касаят именно това производство. Основен принцип на АПК е правото на достъп до информацията в административния процес. Съгласно чл.12, ал.2 от АПК в действащата редакция, страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация. Кодексът съдържа изрични разпоредби за правото на участващото в административното производство лице на достъп до информацията по административната преписка - чл. 34 и 68 от АПК. С оглед цитираната нормативна уредба заявлението на К. К., предвид качеството му на страна в административното производство, не може да бъде разглеждано по реда на ЗДОИ, както правилно е процедирано от първоинстанционния съд. Тъй като изпълнението на задължението за предоставяне на страните на достъп до информация в административното производство се изразява във фактически действия на административния орган, а не в издаване на административен акт, при неизпълнение не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол по реда на чл.145 и сл. от АПК. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение