Решение № 2021 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Х., роден на [дата на раждане] в Газа, без гражданство, чрез адв. Атанасова, срещу Решение № 31818/30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 7974/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 4022/10.07.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което му е отнет предоставения с Решение № 814 / 04. 12. 2012 г. на председателя на ДАБ статут на бежанец. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че с отнемането на бежанския статут на чужденеца на основание недоказано престъпление, за което няма влязла в сила присъда, се нарушава презумпцията за невиновност. Мярката е прекомерна с оглед обстоятелството, че наказателният съд е освободил лицето под гаранция. Твърди се, че с отнемането на статута са нарушени правото му на личен и семеен живот и е налице риск от връщането му във военна зона. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател моли за отмяна на съдебното решение и на административния акт. Посочва, че е в България от 13 години, работи в страната и бъдещето му е тук. Не е осъден за престъпление в България и неправилно са му отнети документите. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение № 4022/10.07.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което, на основание чл. 78, ал. 5 във връзка с чл. 17 ал. 4, във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците, му е отнет предоставения с Решение № 814 / 04. 12. 2012 г. на председателя на ДАБ статут на бежанец. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на приложимите административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 17, ал. 3 ЗУБ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗУБ за отнемане на предоставения му бежански статут. В тази връзка АССГ е приел за безспорно установено, че Ю. Х. е привлечен като обвиняем и по отношение на него и други лица е внесен обвинителен акт за участие в организирана престъпна група за трафик на мигранти. В хода на предварителното производство са събрани достатъчно данни, за неговата съпричастност към това престъпление, за което му е и повдигнато обвинение. Съобразил е, че нормата на чл. 17, ал. 3 от ЗУБ изисква да се установи единствено наличието на основания по чл. 12, ал. 1 от закона, не и това да е станало с влязъл в сила акт. Според съда, при наличието на безспорно установени факти, че жалбоподателят с действията си е поставил в опасност националната сигурност, председателят на ДАБ е действал при обвързана компетентност и е бил длъжен да издаде решение за отнемане на предоставения статут на бежанец. По отношение на доводите, че чужденецът няма къде да се завърне, АССГ е счел, че същите са извън предмета на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че с Решение № 814 / 04. 12. 2012 г. на председателя на ДАБ на Ю. Х. е предоставен статут на бежанец. Не се спори и че чужденецът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 235/2024 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 7757/2024 по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), за извършване на престъпление от общ характер за това, че за периода от месец март 2023 г. до 19.09.2024 г., в гр. София, е участвал в ръководената от С. Т. А. организирана престъпна група с користна цел да получат финансови средства, което е квалифицирано като престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК. От представените по делото доказателства е установено, че образуваното нак. дело от общ характер, по което подсъдим е Ю. Х. не е приключило с влязла в сила присъда. Правилен е изводът на административния съд, че по отношение на чужденеца е налице основание за отнемане на предоставения му бежански статут съобразно чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ. Повдигнатото обвинение за извършено престъпление от общ характер, изразяващо се в участие в организирана престъпна група, с цел транспортиране на мигранти, преминали нелегално българо-турската граница и настаняването им на квартири, временно, на територията на гр. София, и последващото им извеждане в посока Западна Европа, срещу пари, правилно е квалифицирано от административния орган и от съда, като сериозно основание, за да се предположи, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Установените данни въз основа на представените от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) към Министерството на вътрешните работи (МВР) официални писмени документи, сочат на обосновано предположение, че чужденецът е свързан с организирана престъпна група, чиято дейност засяга пряко основни сфери от сигурността на държавата - граничния контрол, териториалната цялост и недопускането на нелегални миграционни потоци. Продължителното участие на чужденеца в организирана престъпна група, основателно е квалифицирано като дейност, която цели заобикалянето на институционалния ред и възпрепятства прилагането на ефективни механизми за миграционен контрол, което създава реален и пряк риск за вътрешната сигурност на държавата, за стабилността на граничните системи и за отношенията на страната ни с други държави членки на Европейския съюз. Установените по делото факти сочат, че спрямо чужденеца е налице и основанието по чл. 14, § 4, б. а от Директива 2011/95/ЕС, тъй като обуславят извод за наличие на разумни основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира – България. Обосновано може да се приеме, че в случая е налице и основанието за изключване по чл. 17, § 1, б. б от Директива 2011/95/ЕС, съгласно който гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Липсата на влязла в сила присъда по образуваното наказателно производство срещу касатора не обуславя неправилност на извода за наличие на основание за отнемане на предоставения бежански статут. Както правилно е приел АССГ, хипотезите, визирани в чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, чл. 14, § 4, б. “а“ и чл. 17, § 1, б. „б“ от Директива 2011/95/ЕС, изискват наличие на сериозни основания да се предполага, че лицето представлява заплаха за националната сигурност, съответно разумни основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата-членка, или сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. В случая, както се посочи, такива сериозни и разумни основания са установени по несъмнен начин. При обсъждане на принципа „non refoulement“ - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г., административният орган принципно правилно е съобразил, че съгласно чл. 4, ал. 4 ЗУБ, от правата по ал. 3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото. С нормата на чл. 21, § 2, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС също е предвидено изключение от принципа за забрана на връщането, когато има сериозни основания да се смята, че бежанецът представлява заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира. В тази връзка, а и с оглед касационните оплаквания за невъзможността Ю. Х. да се завърне в Ивицата Газа, с оглед липсата на роднини и близки, както и предвид изключително влошеното положение там, следва да се посочи, че с процесното решение не е постановено връщане до територията на произход, а е отнет предоставеният статут на бежанец. Освен това, забраната за експулсиране или връщане ("refoulement") на бежанци се прилага при изключението по чл. 33, т. 2 от Конвенцията за статута на бежанците. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,