Решение № 8062 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2524/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, приподписана от гл. юрк. Райков и гл. юрк. Методиева, против Решение № 42727 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11722/2024 г. по описа на Административен съд - София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил дължимия анализ на събраните по делото доказателства и не е обсъдил сторените от административния орган възражения по предявения главен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), което определя като съществен порок. За необоснован и материално незаконосъобразен настоява да се приеме изводът на първата съдебна инстанция, че поведението на административния орган в случая може да бъде квалифицирано като незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Подробни съображения се излагат и относно необосноваността и материалната незаконосъобразност на изводите на състава на АССГ относно наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаването на главната искова претенция. Настоява за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което така предявеният иск срещу КЕВР да бъде отхвърлен изцяло. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представените доказателства и списък на разноските. Ответникът – „Еко Драчево“ ООД, чрез адв. Седефов, оспорват касационната жалба по съображения в депозирания по делото писмен отговор, подаден от адв. Павлова и адв. Церовски. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт като правилен и законосъобразен. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е било образувано по искова молба, подадена от "Еко Драчево“ ООД, с която са предявени искове срещу КЕВР с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК и в условията на евентуалност - чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в общ размер на 171 072,65 лева, от които главници в общ размер на 160 332,51 лева и лихви, посочени по месеци, в общ размер на 10 740,14 лева, за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г., респ. съществено нарушение на Правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи от реализацията на произведените от ищеца количества електрическа енергия и продадени на организиран борсов пазар, чрез търговец на електрическа енергия, за които за съответния период са получени премии за компенсация от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в по-нисък размер, тъй като КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С протоколно определение от 21.10.2025 г. съдът е допуснал на основание чл. 124, ал. 1, изр. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК изменение на предявените искове – за сумата от общо 177 156,56 лева, представляваща обезщетение за вреди от бездействие на КЕВР в периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. (конкретизирани за всеки месец); мораторна лихва за забава в размер на общо на 9 993,66 лева (конкретизирани за всяка от главниците, изчислявани от 01.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба); ведно със законната лихва върху главниците за период от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане; както и в условията на евентуалност - за сума в размер на 46 403,92 лева, представляваща обезщетение за вреди от бездействие на КЕВР да изменени премията за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г.; мораторна лихва в размер на 2 600,22 лева, върху тази главница за периода от 01.07.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, за сумата в размер на 53 897,16 лева, представляваща обезщетение за вреди от бездействие на КЕВР да измени премията за периода от 01.06.2024 г. до 30.06.2024 г.; мораторна лихва в размер на 2 415,54 лв., върху тази главница за периода от 01.08.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва от подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на дължимите суми. По фактите съдът е установил, че ищецът притежава фотоволтаична електрическа централа "ЕКО ДРАЧЕВО", с инсталирана мощност от 3,552 МВт, находяща се в местност „Кавак дере“ в землището на с. Драчево, общ. Средеце – ФЕЦ „Еко Драчево“. Произвежданата от дружеството електрическа енергия се е изкупувала по преференциална цена, съгласно дългосрочен Договор № 105 от 10.06.2010 г., сключен с "ЕВН България Електроснабдяване“ АД, за изкупуване на електрическата енергия за срок от 25 години. Посоченият договор е прекратен с влизане в сила на Договор за компенсиране с премии № ВЕИ-144 от 27.06.2019 г., сключен с ФСЕС, в сила от 01.10.2019 г. със срок до 10.08.2035 г. Размерът на премията се определя на основание § 34, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ, като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена (конкретно в случая с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. в размер 699,11лв./МВтч) и определената прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник – в случая слънчева енергия. За периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. премията за ФЕЦ "Еко Драчево" е в размер на 448,84 лв./МВтч, определена съгласно Решение № Ц-13/30.06.2023 г. на КЕВР, като разлика между приложимата преференциална цена (за „Еко Драчево“ в размер на 611,11 лева/МВтч) и прогнозната пазарна цена за съответната група (250,27 лева/МВтч – изичислена на база определената от КЕВР със същото решение прогнозна пазарна цена за базов товар за предстоящия регулаторен период в размер на 256,37 лева/МВтч и коефициент за групата – 10,97616). На лице е и сключен договор за изкупуване на електроенергия от 05.06.2023 г. с "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД (лицензиран търговец на електрическа енергия и координатор на стандартна балансираща група, регистриран участник на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/), със срок на действие до 30.06.2024 г. Установено е и че за процесния период 01.01.2024 г. – 30.06.2024 г. ФЕЦ „Еко Драчево“ не е достигнало нетното специфично производство на електроенергия от 1 302 кWh и премията принципно се дължи за цели процесен период, както и че за същия период „Еко Драчево“ ООД е получавало дължимите му премии в размер общо на 267 957,48 лева за произведеното количество електроенергия от собствения му ФЕЦ „ЕКО ДРАЧЕВО“, реализирано на пазара. Не е спорно и че за спорния период не е на лице изменение на определената от КЕВР с Решение № Ц-13/30.06.2023 г. премия в размер на 448,84 лева/МВтч. На следващо място в съдебното решение са отбелязани измененията в разпоредбите на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. и чл. 40, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, издадена от КЕВР (НРЦЕЕ), ДВ бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., както и твърденията на ищеца във връзка с постигнатата пазарна цена за базов товар за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г., прогнозната такава за оставащия срок от ценовия период от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. и направените от негова страна предварителни изчисления по отношение на дължимата премия в случай на "съществено изменение" по смисъла на § 1, т. 16а ДР НРЦЕЕ. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Заключенията на вещото лице – основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал без оспорване от страните в с. з. 15.07.2025 г. и с. з. на 21.10.2025 г. Резултатите от СИЕ са дадени в констативната част на съдебния акт. От правна страна съдът е приел исковете с основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при евентуалност чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, за допустими, като първият е приел за основателен, поради което и не е разгледал евентуално заявената претенция. За да постанови този правен резултат на първо място съдът е очертал приложимата правна рамка, досежно заявените претенции (главна и акцесорна) по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, посочил е изчерпателно кумулативните предпоставки, които ищецът следва да установи в условията на пълно доказване, изчерпателно е проследил и нормативната уредба следващ от Закона за енергетиката и подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане. Обсъдил е приетите по делото доказателства, вкл. и основно и допълнително заключение по допуснатата СИЕ, кредитирайки основното. Въз основа на този анализ на първо място е изведен извод, че при наличието на кумулативните предпоставки, визирани в нормата на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ (в редакцията в сила считано от 13.10.2023г.) за КЕВР е на лице задължение, а не възможност, т.е. органът действа в условията на обвързана компетентност да измени размера на дължимите премии. Това задължение в случая се е породило конкретно към 01.01.2024 г., доколкото е установено наличието на "съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар", по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено с § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (наричана по-долу само Наредбата или НРЦЕЕ) и изтекъл нормативно установения 6-месечен период от приеманото на предходното Решение. Аргументите на ответника за кредитиране допълнително изготвеното заключение по допуснатата СИЕ, съобразно което не се установява такова съществено изменение, са отхвърлени с мотива, че използването на данните за месец Ноември 2023 г. и игнориране на данните за месец Декември 2023 г. (каквото е искането на ответната страна) е некоректно, като изменението на премиите касаещо периода от 01 януари насетне следва да се прави вкл. и на база данните към месец Декември на предходната година и именно това е и практиката на КЕВР за 2023 г. и 2025 г., вкл. тази практика е наложила и прилагане на коригиращия коефициент от 5 %. С мотива, че законодателят последователно е въвел и не е отстъпил от разбирането, че необходимост от въпросната актуализация възниква на всеки 6 месеца от приемане на предходния акт, е отхвърлено и възражението, че този период следва да се брои едва от 23.10.2023 г. – след влизане в сила изменението на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. Прието е, че периодът на иска е правилно очертан от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., когато КЕВР приема последващото Решение. По тези съображение е приета за установена първата от кумулативните предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие от страна на КЕВР да инициира производство и при наличието на изискуемите кумулативни условия по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ да изменени определените премии, което е при изпълнение на административна дейност, доколкото КЕВР е държавен орган и определянето на премиите е свързано с правомощията му по определяне на енергийната политика, регулирането и контрола съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Мотивирал се е, че едно такова бездействие, противно на поддържаната от ответника теза, би могло да бъде и под формата на неизпълнение на задължение за издаване на административен акт, т.е. бездействието на административния орган би могло да се изразяване като във фактически, така и в правни действия в зависимост от това какво е задължението за административния орган. Цитирана е съдебна практика в този смисъл. За установена е приета и втората кумулативна предпоставка – наличието на претърпени от ищеца вреди под формата на пропуснати ползи, съставляващи разликата между изплатените му премии през исковите периоди и тези, които биха били изплатени, ако органът не беше бездействал, чийто размер е установен безспорно в приетото по делото основно заключение по допуснатата СИЕ таблица № 3.2 – в размер общо на 177 156,56 лева, която сума отговаря на допуснатото от съда изменение в размера на исковете на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С позоваване на практика на ВАС е счетено наличието и на причинна връзка – т.е. така претърпените имуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие на административния орган, доколкото дължимите премии се изплащат от ФСЕСЕ в размера, определен именно от КЕВР, който е задължителен. По тези съображения главният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приет за доказан по основание и размер и е уважен, която основателност е обусловила и основателността на заявената акцесорна претенция за заплащане на мораторни лихви за забава. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл. 218 и чл. 220 АПК приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват поддържаните касационни основания по смисъла на чл. 209, ат. 3 от АПК. Фактическата обстановка е изяснена при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и не е спорна. Главният въпрос по делото се концентрира изцяло върху предпоставките за основателност на предявения главен иск от "Еко Драчево" ЕООД срещу КЕВР с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ в периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. Преди изводите по същество е необходимо да се отбележи, че не се споделят касационните оплаквания за липса на съответни на повдигнатите от ответника (сега касатор) възражения. В случая първата съдебна инстанция (както бе изложени и по-горе) изрично се е мотивирала в насока защо кредитира основното заключение на СИЕ, вкл. и във варианта му с приложение 5 % коефициент. Последователно в мотивите си съставът на АССГ е дало отговор по всяко едно от поддържаните пред него възражения. По обосноваността и съответствието с материалния закон на изводите състава на АССГ които въпроси следва да бъдат разгледани заедно. Между страните не съществува спор относно вида и необходимостта от установяване на кумулативните предпоставки за основателност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Липсата на всяка от изброените предпоставки води до неоснователност на иска, като доказателствената тежест е за ищеца. Отговорността по предявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е безвиновна, обективна за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР. Правилна е преценката на съда за наличието на първия елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност. Сред задълженията на КЕВР във връзка с Ценовото регулиране по раздел IV, Глава трета "Регулиране на дейностите в енергетиката" от ЗЕ, е изменението на определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия – чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, изм. ДВ бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г. По делото не се сочат доказателства за предприети действия съгласно закона и утвърдените процедури за формирани работни групи, осъществени анализи между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2023 г. - 30.06.2024 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, изготвени доклади, проведени заседания и обсъждания на необходимостта от откриване на процедура по изменение на премиите, при условията на чл. 31б, ал. 2 ЗЕ и изрично уредената възможност за приемане на съкратени процедури и срокове. Бездействието на КЕВР е основание за отговорност, тъй като се изразява в неизпълнение на административното правомощие, възложено с изменението на приложимата нормативна уредба. Последното обхваща както визираните фактически, така и правните действия (в този смисъл са решение № 4954/08.05.2026 г. по адм. д. № 11421/2025 г. по описа на ВАС, решение 409/16.01.2025 г. по адм. д. № 6988/2024 по описа на ВАС и др.), вкл. действията, за които по смисъла на чл. 21 АПК органът постановява индивидуален административен акт, както и административните услуги по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията (решение № 2914/20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2024 г. по описа на ВАС). Установените фактически обстоятелства от съда, събраните писмени доказателства и основното заключение по допуснатата СИЕ по делото обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността за вреди на ответника в първоинстанционното производство. В исковия период и до приемането на Решение № Ц-15/30.06.2024 г. на КЕВР, не е налице изменение на определената съгласно Решение Ц-13/30.06.2023 г. премия, независимо от установените от доказателствената съвкупност законови предпоставки. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16а от ДР на НРЦЕЕ, "съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода" е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто. Изплащането на премиите се осъществява по силата на нормативно уреден механизъм, при който определящ размера на дължимото плащане към производителя е актът на регулатора относно стойността на премията. Противоправното бездействие за иницииране на административно производство за неговото изменение при настъпване на законовите предпоставки, предопределя размера на престацията, която производителят следва да получи за съответния период от ФСЕС. Неблагоприятният имуществен резултат следва пряко и непосредствено от неизпълнение на задължението на регулатора да инициира производството за актуализация, което води до изплащане на по-нисък размер от дължимия за съответния период. От констатациите и заключението по основната СИЕ, изготвени при използване на въведената с подзаконовия акт Методика за определяна на прогнозна пазарна цена и всъщност спазвайки практиката на КЕВР (която е неизменна в годините, видно от ангажираните доказателства), е видно, че отклонението на определената от КЕВР ППЦБТ от 01.07.2023 г. спрямо постигнатата цена на пазар "Ден напред" на БНЕБ в края на м. декември 2023 г. е 27,7 %, която стойност превишава изискуемия минимум от 15 % за изменение на премиите, изплащани от ФСЕС за електрическа енергия. Напълно се споделят съображенията на състава на АССГ относно кредитиране именно това заключение на вещото лице – напълно производство касаторът настоява за игнориране данните за месец Декември 2023 г., което не е логиката на законодателя. Междувпрочем очевидно това е разбирането и на самата КЕВР видно от изменително Решение от 01.01.2025 г. Претенциите са доказани и по своя размер, съобразно приетото основно заключение по допусната СИО, като напълно отговарят и на допуснатото от състава на АССГ изменение в размера на иска на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, чиято основателност правилно е приета да е предпоставка за дължимост на законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба на 21.02.2025 г. до датата на окончателното й изплащане. Обезщетението се олихвява от момента на изискуемостта му, което при вреди от незаконосъобразни бездействия на административни органи е моментът на преустановяване на противоправното поведение, в унисон с установената съдебна практика – ТР № 3 от 22.03.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Установяване се наличие и на пряка причинно-следствена връзка между бездействието на КЕВР и настъпилите имуществени вреди за ищеца. Изплащането на премиите се осъществява по силата на нормативно уреден механизъм, при който определящ за размера на дължимото плащане към производителя е актът на регулатора, с който се установява стойността на премията. Именно противоправното бездействие на административния орган за иницииране на административно производство и издаване на съответния акт при наличие на предпоставките за това е довело да причинената имуществена вреда за правоползващото се дружество – изплащане на премии в по-нисък размер от дължимия за посочения период. Сключеният договор с Фонд "Сигурност на електроенергийната система" има подчинен и обслужващ характер спрямо нормативно установения режим на компенсиране. Той урежда единствено начина на администриране на плащанията, отчитането на произведените количества и реда за разплащане, но не поражда сам по себе си правото на премия и не съдържа правна възможност страните да определят, договарят или изменят нейния размер. Размерът на премията произтича от закона и се конкретизира единствено чрез решение на КЕВР. Договорът не представлява самостоятелна причина за настъпването на вредоносния резултат и не е годен да прекъсне причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на КЕВР и настъпилата имуществена вреда. Неблагоприятният имуществен резултат следва пряко и непосредствено от неизпълнението на задължението на регулатора да инициира производство за актуализиране на премията при наличие на законовите предпоставки, което води до изплащане на по-нисък размер от дължимия за съответния период. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на КЕВР за присъждане на разноски. Ответникът по касация не претендира такива за тази инстанция, поради което и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,