Определение № 1715 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2059/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Ж. Р. Р., [населено място] за изменение на решение № 76/17.03.2025 г. по т.д.№ 2059/2024 г. на ВКС в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за ответната страна от 4000 лв. до справедливия му размер с оглед на действително положения адвокатски труд по делото, а именно до 2650 лв. Ответникът „Б. 09“ ООД, [населено място] оспорва молбата по съображения, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е справедлив предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Върховният касационен съд, І т.о. намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 76/17.03.2025 г. по т.д.№ 2059/2024 г. ВКС е оставил без уважение молбата на Ж. Р. Р. за отмяна на влезлите в сила решение № 562/30.05.2023 г. по гр.д. № 739/2022г. на Пернишкия районен съд и решение № 15/19.01.2024 г. по в.гр.д. № 605/2023 г. на Пернишкия окръжен съд. На основание чл.78, ал.3 ГПК Ж. Р. е осъден да заплати на „Б. 09“ ООД сумата от 4000 лв. разноски за производството, като съдът е уважил възражението на молителя Р. по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от 6000 лв. Съставът на ВКС се е аргументирал с обстоятелството, че в случая делото е усложнено с оглед събирането на доказателства както писмени, така и заключение на вещо лице и разпит на свидетел, което представлява нетипично развитие на производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, като от друга страна, е приел, че уговореното възнаграждение е на значителна стойност спрямо материалния интерес, поради следва да се намали до сумата от 4000 лв. Посочените съображения не се променят с оглед на изложените от молителя доводи. Действително, минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. в редакцията й до изменението с ДВ, бр.14/18.02.2025 г., съответно възнаграждението на адвоката след изменението, се изчислява приблизително на сумата, посочена от молителя, но този размер не е обвързващ за съда. Според даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 г. на СЕС и практиката на ВКС, цитирана в молбата по чл.248 ГПК, при произнасяне по искане за намаляване на адвокатското възнаграждение съдът може да го определи без съобразява посочените в наредбата размери, като вземе предвид не само цената на иска, но и обема и сложността на извършените действия по защита на интересите на страната с оглед на фактическата и правна сложност на делото. В случая тези обстоятелства са отчетени при определяне на дължимия размер на възнаграждението, поради което единствено по-високият размер на възнаграждението спрямо примерното възнаграждение по наредбата не е основание за ново намаление на заплатеното от ответника възнаграждение на адвоката. По тези съображения молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд