Решение № 124 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2011 г.

Решение № 124 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 905/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 218 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 97/11 г. Окръжен съд [населено място] е потвърдил решение № 8 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 949/09 г. на Районен съд [населено място], с което е допусната делба между [фирма] [населено място] и М. П. С. на сграда в груб строеж, представляваща търговски обект построен с отстъпено право на строеж върху общински имот пл. № 1837 в кв. 63 по плана на [населено място], при квоти по * ид. ч. за всеки от тях. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. С. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не взема становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1228 от 16.12.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса кое от двете постановления за възлагане, издадени за един имот от двама съдебни изпълнители, е направило собственик купувача - дали вписаното, или това по което е наложена възбрана. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: В. е разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателя по образуваното изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта. Вписването цели да оповести на трети лица за наложената забрана за разпореждане, като им я противопостави. Ако въпреки възбраната длъжникът продаде възбранения имот, спрямо взискателя по изпълнителното дело продажбата ще е недействителна. Спрямо трети лица възбраната се изразява в недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза на третото лице. Според приетото в решение № 73 от 24.06.1963 г. по гр. д. № 58/63 г. на ВС ОСГК, наложената възбрана не създава вещно право върху недвижимия имот или предпочтително удовлетворение върху същия, които да следват имота независимо у кого се намира. От друга страна, възбраната дава правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Условие за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил собственост на длъжника. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на постановлението за възлагането то прехвърля на купувача правата които длъжникът е имал върху продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост. Ако възлагането не бъде обжалвано, то може да бъде оспорено по исков ред само когато в проданта участва лице което не имало право да участва в наддаването и при невнасяне на цената. Съгласно константната практика на ВКС, с вписването на актовете по чл. 112 ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и защитно действие. Това защитно действие влиза в сила при конкуренция на приобретатели които черпят права от един праводател за същия недвижим имот.