Решение № 5949 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 642/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на културата чрез процесуалния му представител срещу решение № 1344 от 29.10.2025 г., постановено по административно дело № 786/2025 г., по описа на Административен съд – София - област (АССО), с което е отменена негова заповед № РД14-520/21.05.2025 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като материално незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. И. В., чрез своя пълномощник в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, като прилага списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССО е била заповед № РД14-520/21.05.2025 г., на министъра на културата, с която е прекратено служебното правоотношение на А. И. В., заемала длъжността „главен експерт“, с ранг IV старши, в Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ (СИХО) в Министерство на културата на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 108 ЗДСл, с посочени в заповедта мотиви – налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл, изразяваща се в следното: С изменение на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) е въведено ново изискване по отношение на необходимите компетентности за ефективно изпълнение на заеманите длъжности - дигитална компетентност. С оглед на тази промяна са изготвени и нови длъжностни характеристики на длъжностите в Министерството на културата, включително и на длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“. До настоящия момент служителят не е представил документ, удостоверяващ успешно завършен курс за дигитална компетентност и компютърни умения. Липсата на знания и умения за обработка на информация, дигитална комуникация и решаване на рутинни дигитални проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността „главен експерт“, е предпоставка за невъзможност за ефективно изпълнение на длъжността“. За да отмени заповедта като незаконосъобразна съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Решението е правилно. Правилен е изводът на административния съд, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаване на процесната заповед от органа не са установени всички факти и обстоятелства, от значение за издаването й. Не е предоставена възможност на А. И. В. да ангажира доказателства, че притежава документи, удостоверяващи дигитална компетентност, щом като органът е счел, че наличието на този документ е от съществено значение за него. Това е нарушение на общото изискване на чл. 35 и чл. 36 АПК. За да изпълни законовото изискване за установяване на всички факти и обстоятелства, органът по назначаването, преди издаване на заповедта, е следвало да изиска от служителя и да му даде възможност да представи доказателства, че притежава изискваната дигитална компетентност. Неизпълнението на тези разпоредби е довело и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед, доколкото в хода на съдебното производство от представените доказателства се установява, че В. притежава дигитална компетентност. Органът не е конкретизирал изискванията си в тази насока, поради което АССО правилно е приел, че представените доказателства установяват тази компетентност. Писмените доказателства от служебното досие на служителя по никакъв начин не сочат действителната невъзможност В. да изпълнява задълженията си, а напротив както правилно е приел съдът, същите са неотносими към твърдяното и посочено от касатора в заповедта основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Между кориците на служебното досие на В. се намира сертификат № 76444 от 10.06.2014 г. за завършен успешно курс по Електронно управление, издаден от Института по публична администрация, Сертификат от 22.05.2015 г. за завършен семинар Развитие и приложение на облачните технологии в електронното управление и др. Правилен е изводът на съда, че в заповедта липсва посочване на конкретната норма от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) поставящо изискване – дигитална компетентност, както и че измененията в цитираната наредба са от 2019 г. и не се явяват нововъзникнали, т.е. не е налице промяна в нормативната база - нова фактическа обстановка, тъй като се касае за изменения 2019 г., които са били отчетени и в предходна длъжностната характеристика. Колкото до компютърна грамотност, то тя е била необходима и при предишната такава, като съответно тя не може да се приравни на ново изискване за заемане на длъжността. Тези изисквания имат значение само при оценяване на дейността на служителя. Правилно съдът посочва, че в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 76, ал. 5, т. 2 ЗДСл, съобразно която оценяването на изпълнението на длъжността на държавния служител се извършва именно въз основа на показаните компетентности. Правилен и законосъобразен е извода на съда, че промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая не е налице нито една от тях - посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. Правилно първоинстанционният съд посочва, че в новата длъжностна характеристика липсва разписано изискването за дигитална компетентност, а фигурира такова за компютърна грамотност. Законосъобразно съдът посочва, че наличието или липсата на дигитална компетентност или компютърна грамотност се преценява при оценяването на служителя, а не и за прекратяване на служебното правоотношение поради обективна невъзможност. Обоснован и правилен е изводът на АССО, че процесната заповед противоречи и на целта на закона. В настоящия случай е прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма нормативно променени изисквания за заемането й и за която служителят притежава необходимите квалификационни умения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 511 (петстотин и единадесет) евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение