Определение № 153 от 25.03.2025 г. на ВКС по н. д. № 282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С Разпореждане № 1007 от 20 март 2025 г. съдията-докладчик от Софийски градски съд (СГС) е прекратил производството по н.ч.д. № 1950/25 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да се произнесе по искането за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция е Окръжен съд – Пазарджик (ПОС). Като съобрази изложеното в разпореждането и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: В ПОС е било образувано производство по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). В изпратеното от издаващата държава Австрия удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочен точен адрес на санкционирания български гражданин С. В. Б. – гр. П., ул. "Е." № * (изписан с латински букви). От служебно извършената справка в Национална база данни (НБД) е видно, че постоянният адрес на С. Б. е именно посоченият в удостоверението – гр. П., ул. "Е." № *. Като настоящ адрес в справката е отразено“Турция“. Отчитайки последния факт и без изобщо да призове С. Б. от посочения в удостоверението и отбелязания в справката от НБД постоянен адрес, ПОС постановил определение, с което прекратил производството пред себе си и изпратил делото на СГС с аргумент, че последният бил компетентният за разглеждането му съд поради това, че местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице не било установено. Съдията-докладчик от СГС на свой ред прекратил образуваното там производство, приемайки, че разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС следва да се приложи едва ако се установи, че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България или ако местоживееното му в страната не е установено изобщо. ВКС намира, че следва да бъде подкрепено становището на СГС. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическото лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция на територията на Република България. В случая местоживеенето в България на санкционирания е посочено в удостоверението и то е съответно на отбелязаното в справката от НБД. Той обаче не е бил призован изобщо оттам, за да се направи извод, че местоживеенето не съвпада с обичайното му пребиваване. Освен това, видно от справката на НБД, постоянният и настоящ адрес на санкционирания са от една и съща дата (27 май 2005 г.), а той се е снабдил с лична карта на 31 октомври 2019 г. в гр. Пазарджик. Посоченият в удостоверението адрес определя като компетентен именно ПОС за разглеждане на делото и е негово задължението да провери дали лицето действително обичайно пребивава (има трайни връзки) на територията на България; дали посоченият в удостоверението последен известен адрес на засегнатото лице обективно е обичайното му местопребиваване, както и дали се намира на територията на страната и в случай на положителен отговор – къде точно. Едва след изясняване на тези обстоятелства ПОС би могъл да прецени вярно дали делото е подсъдно нему или е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение