Определение № 5917 от 17.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2025 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК. Образувано е за разглеждане само на съдържащото се в допълнение към молба за отмяна на влязло в сила решение с вх.№ 17012 от 16.09.2025 г. по допускане на делбата, подадена от М. К. С. и Й. Н. А., искане до ВКС за спиране извършването на делбата до произнасянето от ВКС по молбата за отмяна на посоченото решение по чл.344, ал.1 ГПК. Искането за спиране е направено с три допълнителни молби с идентично съдържание - с вх.№ 20703/07.11.2025 г., с вх.№ 21213/14.11.2025 г. и вх. № 22350/01.12.2025 г., налични в изпратената във ВКС преписка с вх.№ 23401/16.12.2025 г. по регистъра на ВКС. Въпреки непрецизно формулираното искане за спиране на делбеното дело, същото, предвид и съдържанието на молбата за отмяна и допълненията към нея, се квалифицира от настоящия състав на ВКС като такова по чл.309, ал.1 ГПК за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 530/23.06.2025 г. по гр.д. № 3752/2022 г. на РС-Добрич по допускане на делбата (решение по чл.344, ал.1 ГПК), доколкото то е предпоставка за последващите действия на съда по извършване на делбата – чл.346 и сл. ГПК, които са предприети вече. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, намира, че искането за спиране по чл.309, ал.1 ГПК, е неоснователно, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК, подаването на молба за отмяна по чл.303 ГПК не спира изпълнението на решението, като съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. По посочения ред може да се спира изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение - т.е. на осъдителни въззивни решения (чл. 404, т. 1 ГПК), но не и по отношение на решения, постановени по установителни искове. В случая решението, чиято отмяна се иска, е постановено по първата фаза на делбата. Съдебното решение по първата фаза на делбата по чл.344, ал.1 ГПК има само установително действие относно предмета на делба и дяловете на съсобствениците и не подлежи на принудително изпълнение, поради което искането за неговото спиране по чл.390, ал.1 ГПК се явява неоснователно. Искане за спиране на съдебното производство по делбеното дело пред РС-Добрич на някое от основанията по чл.229 ГПК, е в правомощието на съда, пред който делото е висящо, като отказът на този съд за спиране разглеждането на делото, не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия,