Определение № 2121 от 07.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. А. Г. от САК – процесуален пълномощник на ответника по касация П. Д. Г., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 3368 от 12.12.2024 г. в частта за разноските, като присъдените с определението на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в тежест на касатора „Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. бъдат присъдени не в полза на адв. Г., а на адвокатското дружество, с което е сключен договорът за оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице. По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран писмен отговор от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становището на молителя, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява основателна. С определение № 3368 от 12.12.2024 г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 342 от 26.03.2024 г. по в. гр. д. № 229/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, Първи състав, в обжалваната му от застрахователното дружество част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 261198 от 06.10.2023 г. по гр. д. № 5971/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-3 -ти, в частта, с която по иск, предявен на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), застрахователното дружество е осъдено да заплати на П. Д. Г. сумата от 600 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 27.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 27.08.2015 г., до окончателното плащане. С оглед изхода на спора със същото определение касаторът е осъден да заплати на адв. А. Г. сумата от 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуална защита в производството пред ВКС, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Както е прието в определение № 676 от 15.11.2017 г. по ч. т. д. № 1664/2017 г. на ВКС, II т. о., което се споделя и от настоящия състав, разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗАдв предоставя възможност на страната да сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, което от своя страна съгласно ал. 2 на чл. 71 ЗАдв има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА може да се извърши, както от конкретен адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗАдв. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв не съставлява безвъзмездна услуга и с присъждане на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв същата се овъзмездява. В зависимост от това кое лице е упълномощено от страната – дали адвокат или адвокатско дружество, присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се извърши съответно на адвоката или на адвокатското дружество. В настоящия случай, договорът за правна защита и съдействие от 08.07.2024 г. (л. 58 от касационното дело) е сключен между П. Д. Г. и Адвокатско дружество „Й. и Е.“. Доверителят е упълномощил посоченото адвокатско дружество, което от своя страна е упълномощило адв. А. Г., който е оказал правна помощ на ответника по касация в производството по чл. 288 ГПК, изразяваща се в подаване на отговор на касационната жалба на застрахователното дружество. По тези съображения молбата за изменение на определението чрез присъждане на определеното от ВКС дължимо от насрещната страна за производството адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на адвокатското дружество, вместо на адв. Г., е основателна. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.