Определение № 4135 от 06.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 14383 от 06.07.2026 г. на [община] с правно основание чл. 248 ГПК за допълване в частта досежно разноските на определение № 3049 от 09.06.2026 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото гр. дело № 3853/2025 г. на ВКС, Първо гражданско отделение. Молителят поддържа, че с отговора на подадената от насрещната страна касационна жалба своевременно е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съставът е приел за дължимо в размер на 80 евро в мотивната част на определението си по реда на чл. 288 ГПК, но по което е пропуснал да се произнесе в неговия диспозитив. Позовава се на чл. 32, т. 3 и чл. 78, ал. 8 ГПК, на чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и на Наредбата за заплащането на правната помощ, както и на решение № 10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционния съд на РБ и на Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд. Поддържа, че правото на разноски възниква и без делото да е било разгледано по същество. Моли определението да бъде допълнено, като „Индустриална техника“ ЕООД бъде осъдено да заплати на [община] сумата от 80 евро – юрисконсултско възнаграждение по касационната жалба на насрещната страна. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Индустриална техника“ ЕООД, в който се поддържа становище за неоснователност на молбата с доводи, че подадената от дружеството насрещна касационна жалба не е разгледана на основание чл. 287, ал. 4 ГПК поради недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответната община, при което постановеният акт не представлява благоприятен за молителя съдебен акт и той няма право на разноски. „Индустриална техника“ ЕООД се позовава на определение № 4564/11.10.2024 г. по гр. д. № 5131/2023 г. на ВКС, IV г. о., определение № 5475/26.11.2024 г. по гр. д. № 748/2024 г. на ВКС, I г. о. и определение № 2081/29.10.2024 г. по т. д. № 877/2024 г. на ВКС, I т. о. Върховният касационен съд, настоящият състав на Първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима и основателна. С постановеното по настоящото дело определение № 3049 от 09.06.2026 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от [община] негова част, с която е уважен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и е оставена без разглеждане като просрочена касационната жалба на „Индустриална техника“ ЕООД, именувана „насрещна касационна жалба“, срещу същото въззивно решение в друга негова част, с която е потвърдено постановеното по реда на чл. 250 ГПК първоинстанционно решение с предмет - иск, различен от този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В мотивите на горепосоченото определение по чл. 288 ГПК е посочено, че ответникът по „насрещната“ касационна жалба – [община] е поискал юрисконсултско възнаграждение по същата и такова следва да му бъде присъдено в размер на 80 евро, но произнасяне в този смисъл липсва в диспозитива на съдебния акт. Налице е непълнота на определението в частта за разноските, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 ГПК. Следва да бъде посочено, че искането за присъждане на съдебно – деловодни разноски е направено своевременно от [община] – с подадения в законоустановения срок отговор на касационната жалба на ищеца „Индустриална техника“ ЕООД, а процесуалното представителство на молителя е осъществено от юрисконсулт и за него се дължи възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК. Възраженията в отговора на молбата по чл. 248 ГПК са неоснователни. Те изхождат от разбирането, че подадената от ищеца „Индустриална техника“ ЕООД жалба представлява насрещна касационна жалба по смисъла на чл. 287, ал. 2 ГПК, която не е разгледана на основание чл. 287, ал. 4 ГПК. С горепосоченото определение № 3049 от 09.06.2026 г. обаче е прието, че макар тази жалба да е именувана „насрещна“, тя има различен предмет от предмета на първоначалната касационна жалба на ответната община, тъй като е насочена срещу съдебния акт по реда на чл. 250 ГПК и се отнася до друг установителен иск за собственост върху целия процесен имот. Поради това не притежава характеристиките на насрещна касационна жалба, а на самостоятелна касационна жалба, подадена след изтичане на срока по чл. 283 ГПК. Именно като просрочена, а не на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, тя е оставена без разглеждане. Поради това цитираната от ответника по молбата по чл. 248 ГПК съдебна практика, според която разноски за защита по насрещна касационна жалба не се дължат, когато последната не е разгледана на основание чл. 287, ал. 4 ГПК, е неотносима към настоящия случай. Съобразно гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, [община] има право на направените разноски за процесуално представителство по просрочената касационна жалба на насрещната страна. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като този размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Приетият от настоящия състав в мотивите на определението по чл. 288 ГПК размер от 80 евро съответства на вида и количеството на извършената дейност – изготвяне на отговор на касационна жалба в касационно производство и се вмества в предвидените в Наредбата за заплащането на правната помощ граници. Ето защо, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на определение № 3049 от 09.06.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта му досежно разноските и че молбата по чл. 248 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, съставът на Първо гражданско отделение