Решение № 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г.

Решение № 309 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма] с пълномощник адв. С. Оцетова срещу решение № 370 от 20.07.2010 г. по гр. дело № 383/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което потвърдено решение от 25.02.2010 г. по гр. д. № 578/2009 г. на Самоковски районен съд по трудов спор . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като недопустимо, тъй като недопустим е бил разгледания на основание чл. 357 от КТ иск за установяване на факта на каква длъжност е работил ищеца в ответното предприятие за минал период, т. е. за установяване на категория полаган труд, от значение при пенсиониране. Изтъква се неправилна преценка на правния интерес от иска, нарушени съществени процесуални правила при преценката на спорния предмет и нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, доколкото неправилно е прието да липсва изменение на трудовото правоотношение относно заеманата от ищеца длъжност за исковия период . Ответникът по касационната жалба С. С. Ч. е заявил в отговор, че касационната жалба е неоснователна, решението на въззивния съд е допустимо, а по същество е правилно . С определение № 479 от 20.04.2011 на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса какви са условията за допустимост на иска, който съдилищата са приели да разгледат по същество като предмет на трудов спор в този случай, т. е при иск с предмет установяване на каква длъжност е работил ищеца в ответното предприятие за един минал период, при заявен и признат от съда интерес от установяване и на категория полаган труд, свързан с тази именно длъжност и от значение при пенсиониране. В определението е изтъкнато и служебното основание за преценка по допустимостта на решението от касационната инстанция, съгласно ТР № 1/2009 от 19.02.2010 на ОСГТК на ВКС. Приетото от въззивния съд по въпроса за допустимостта на иск по чл. 357, ал. 1 от КТ, когато е спорна длъжността, заемана за минал период по съществувало трудово правоотношение, но се претендира и установяване характера на работата, при оспорван от ищеца издаден документ по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, по същество е, че ищецът има правен интерес да поиска от съда произнасяне относно категорията положен труд, като редът за това е именно исков . Тези съображения на въззивния съд са в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК, отразена в решение № 538 от 3.08.2010 г. по гр. д. № 470/2009 г. III г. о. и реш. № 722 от 10.01.2011 г. гр. д. № 259/2010 г. III г. о. но противоречието не е по въпроса за допустимостта на иска с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, когато спорът е за установяване на конкретно заеманата длъжност при безспорно съществуващо трудово правоотношение. Противоречието с цитираната практика е по мотивиращия решението в една част въпрос, какъв е предмета на установяване при трудовия спор, ако ищецът заявява да е заемал една длъжност, а работодателят му сочи да е заемал друга и кое отличава този спор от случаите, при които с иск се заявява единствено установяване на положен трудов стаж, но извън хипотезата на изгубени или унищожени документи, регламентирана с Указ № 527/1961 г. (отм), иска се определяне на производствена характеристика и характер на изпълняваната работа във връзка с категорията труд при пенсиониране, или се иска гражданският съд да приеме за установено самата категория труд . В тези случаи, както се приема в решение № 538 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 470/2009 г. III г. о и практиката на ВКС, искът е недопустим . В настоящия случай въззивният съд приема иска за допустим по реда на чл. 357, ал. 1 от КТ и той действително е допустим, тъй като негов спорен предмет е преназначението на друга длъжност в рамките на съществуващо между страните трудово правоотношение. Този спор е граждански и трудов, пенсионният орган или административния съд няма компетентност да го разрешават От правната уредба не следва невъзможност той да бъде поставен по исков ред, макар да се касае за минал период на правоотношението . Трудът при двете длъжности е с различна категория, което ще е от значение за стажа при пенсиониране, но това обстоятелството не е свързано с предмета на диспозитивно установяване по иска за съществуване на трудовото правоотношение, в конкретния случай за изменението му относно заемана длъжност. Софийски окръжен съд неправилно приема, че въпросът за категорията труд се обема от трудовия спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ като спорен предмет и дори го изчерпва, но въпреки неправилните мотиви, с въззивното решение е потвърден допустимо постановен от първоинстанционния съд диспозитив по съществото на спора. Признато е за установено, че за времето от 18.05.1983 г. до 01.09.1985 г. ищецът е заемал длъжност " апаратчик" в цех "Ламинати" по трудово правоотношение, а не е заемал длъжност "строителен работник", както е поддържал работодателя . В тази част решението е било допустимо постановено от Самоковски районен съд и същото е потвърдено с допустимо решение. В останалата част, в която и на следващо място е признато за установено, че за посочената длъжност положеният труд се зачита за първа категория, решенията са недопустимо постановени, следва да бъдат обезсилени, а производството прекратено. Спорове, свързани със зачитането на трудовия стаж като отработено време и категорията труд от пенсионния орган, се разрешават по друг ред, който не е исков. Предвид, че касационната жалба е допусната до разглеждане включително на основание, сочено от защитата, същата следва да бъде разгледана по същество. Касационната жалба срещу решението в допустимо постановената му част е неоснователна. Неоснователно е оплакването за нарушение на процесуалните правила, свързани с обсъждане доводите на страните и доказателствата по делото. Преценката на съда кои доказателства са относими към релевантните факти не означава, че част от доказателствата остават необсъдени. Като не е приел доказателствената теза на касатора, че ведомостите за заплати и факта, че ищецът се е подписвал по ведомостта за строителни работници в звено "капитално строителство" представляват решаващо доказателство за съдържанието на трудовото правоотношение и заеманата през спорния период длъжност, което да опровергава актовете за назначение и преназначение, обективирани в заповеди на работодателя с безспорно посочване на длъжността, въззивният съд не е оставил без обсъждане и доводите на защитата, правилно приети за неоснователни . Изяснено е, че при изпълнявана фактически работа като строителен работник в случая с ищеца се касае за временно възлагане на друга работа за срок от 45 дни по реда на чл. 25 от КТ (отм) със съответни три на брой заповеди. Правилно е прието, че за съдържанието на трудовото правоотношение е от значение съгласието при назначение или изменение на трудовото правоотношение при спазване на предвидената за това форма, а не едностранната и временна промяна по чл. 25, ал. 1 от КТ (отм) поради производствена необходимост, престой или друга нужда, преценена едностранно и неправилно приета от работодателя като изменение на трудовото правоотношение с работника. Въззивният съд е цитирал и приложел правилно материалния закон, уреждал трудовото правоотношение към спорния момент . Правилно е приел за неоснователни и възраженията на настоящия касатор по съществото на спора, а пространните оплаквания за необоснованост и неправилност на решението защитата подкрепя единствено с превратни разбирания по въпроси на доказателствения процес. Налице е недопустимост на решението в една част, по отношение на признатото за установено, че за заеманата от ищеца длъжност трудът му се счита за първа категория . В тази част следва да бъдат обезсилени решението на въззивния съд и потвърденото с него в същата част решение от 25.02.2010по гр. д. № 578/2009 на Самоковски районен съд, а производството - прекратено . Разноските остават за сметка на касатора. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.