Определение № 343 от 07.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 339/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. О.-П. против определение № 1068/ 29.03.2012 г. по ч .гр.д. № 847/2012 г. на Пловдивски ОС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба против определение от 16.02.2012 г. по гр.д. № 18505/2011 г. на Пловдивски РС, с което не прието заявеното възражение за прихващане със сумата 50 585.08 лв., поради неконкретизиране в какво се изразява и от какво произтича, въпреки дадените указания. Жалбоподателят погрешно е посочил датата на въззивното определение, вида на делото и крайният резултат по него. Ответното по частната жалба Б. О.-П. е подало отговор, че същата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Неправилно с въззивното определение е прието, че първоинстанционното определение не е от категорията на визираните в чл.274,ал.1 ГПК и затова не подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно чл.298,ал.4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. С този обсег на обективните предели на СПН на постановеното по възражението за прихващане съдебно решение, законодателят косвено е допуснал предявяването на насрещното вземане на ответника и на компенсационното му право да стане с възражение и чрез възражение да бъдат внесени в предмета на делото. Следователно, предявените с възражение за прихващане насрещно вземане на ответника и компенсационното му право стават предмет на делото. По изложените съображения, частната жалба е основателна и затова следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о.