Определение № 356 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 54/2012 г.

Подадена е касационна жалба от Р. В. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. Б., против въззивното решение без номер от 13 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 238 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2011 г. в частта му, с която съдът е приел за неоснователна жалбата на А. против решение без номер от 12 май 2011 г., постановено по гр.д. № 668 по описа на районния съд в гр. Берковица за 2010 г. за това, че разноските следва да останат в тежест на страните, както са направени. Касационна жалба в останалата част на въззивното решение, с което е изменен постановеният с решение от 2007 г. и решение от 2009 г. режим на лични отношения между Р. А. и детето Л., родено на 6 юли 2004 г., не е постъпила. Според действащия процесуален ред – ГПК от 2007 г., липсва разпоредба, съответна на чл. 70 ГПК (отм.), която да дава възможност за отделно обжалване на съдебния акт в частта му за разноските. Съгласно чл. 248 ГПК, ако страната е недоволна от решението в частта му за разноските, следва да поиска в срока за обжалване допълване или изменение на съдебния акт от съда, който го е постановил. Определението, с което би се произнесъл съда по подобно искане, би подлежало на обжалване пред по-горния съд в съответствие с правилото на чл. 248, ал. 3 ГПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата неправилно е била администрирана от въззивния съд до касационната инстанция, тъй като по естеството си тя представлява искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Ето защо производството пред касационния съд следва да се прекрати и делото да се изпрати на въззивния съд за преценка на допустимостта и, съответно, на основателността на искането. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение