Определение № 2842 от 29.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. А. – П. против определение № 1043/05.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 758/2026 г. от състав на ІV гр.отд. на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба против определение на Софийски градски съд № 24393 от 02.12.2025 г. по ч.гр.д.№ 12617/ 2025 г., в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба, подадена от Р. К. А.-П. срещу определение от 21.07.2025 г. по гр.д. № 71566/ 2024 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено възражението на Р. А.-П. за местна подсъдност и изпращане на делото на Варненски районен съд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно тълкуването, дадено с т.9 б.“В“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията актове, предвидени в чл.274 ал.3 ГПК. Предвид изложеното, правилно състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената против определението на въззивния съд частна касационна жалба, като постановеното от ВКС определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно състава на ВКС е посочил, че предвиденото в акта на въззивния съд, че определението подлежи на обжалване не прави определението обжалваемо, предвид тълкуването, дадено с тълкувателно решение на ВКС, в обратния смисъл. Останалите доводи в частната жалба касаят спора по същество относно подсъдността. Тези доводи не следва да се обсъждат в настоящото производство, доколкото спорът се свежда до това, обжалваемо ли е определението на въззивния съд с частна касационна жалба или не. Водим от горното, състав на ВКС