Определение № 227 от 23.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 362/2026 г.

Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Поморие и Районен съд - София. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото намира следното: По частна тъжба подадена от Ц. Г. Г. срещу З. С. М. в РС – София е образувано н.ч.х.д № 2728/26 г. за престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК. С разпореждане № 3444/ 12.03.2026 г. съдията- докладчик прекратил съдебното производство и изпратил делото в РС- Поморие, тъй като е счел, че делото не е подсъдно на СРС, а на РС- Поморие. Като основание за това е посочил, че съгласно фактите описани в тъжбата, инкриминираните с нея две деяния са извършени на територията на [населено място] и [населено място] и за това тъжбата следва да бъде изпратена в РС- Поморие, който е местно компетентен съд. В Районен съд – Поморие по същата тъжба е образувано н.ч.х.д. № 85/26 г., по което съдията- докладчик отказал да приеме за разглеждане делото, прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност между РС- Поморие и РС- София. Съображенията най -общо се свеждат до това, че с оглед описаните факти в тъжбата и начинът на извършване на деянието – чрез изпращане на електронно съобщение по електронна поща, мястото на извършване на престъплението е трудно установимо, поради това, че изпращането и получаването на електронно съобщение може да бъде осъществено от различни комуникационни източници, дори и чрез установяване на съответен IP адрес. За това приложeние следва да намери разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК- а именно след като тъжбата е подадена в РС – София, то подготвителните действия на тъжителя по изготвяне на тъжбата и депозирането й в деловодството на съда са извършени в [населено място], поради което делото е подсъдно на РС- София, който е компетентен да го разгледа. В случая с тъжбата е инкриминирана клеветата, осъществена посредством разгласяване на неистински позорни обстоятелства, чрез изпращане на електронно съобщение на официална електронна поща на Историческия музей в [населено място] и в Община -/община/. Изпълнителното деяние по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НК изисква разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление чрез различни печатни произведения -вестници, списания, интернет, др., като в обхвата на защита са обществените отношения, които осигуряват доброто име и положение на личността в обществото. „Разгласяването“ означава довеждане от страна на подсъдимия на увреждащата информация до трето лице, като тогава престъплението е довършено. Съгласно чл. 36 ал.1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал.1 от НК е съдът, в чийто район е извършено престъплението клевета. В случая, от значение за определянето на подсъдността по делото е мястото на разпространение на клеветническите твърдения, като ВКС не може да се съгласи, че това място е неустановимо, както твърди съдията- докладчик по делото от РС – Поморие. При разпространение на информация чрез интернет по електронна поща, тя не винаги става достъпна за неограничен брой потребители едновременно, както и невинаги прави мястото на извършване трудно установимо. В конкретния случай клеветническите твърдения съгласно обстоятелствената част на тъжбата са изпратени на конкретни адресати на техните служебни електронни адреси на електронни пощи в Историческия музей в /населено място/ и в Община - [населено място], като съдържащата се информация не е станала общодостъпна за неограничен брой лица в интернет пространството, а достъпът до нея, с оглед на това, че се касае за служебна електронна поща са имали ограничен брой служители в двете ведомства, пряко отговарящи за дейността им. Това обстоятелство следва да предопредели компетентността на съда, който да разгледа частната тъжба. Тъй като в нея са описани две отделни деяния –чрез изпращане на електронни писма по електронна поща, които са извършени в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК на датите - 13.08.2025 г. в община [населено място] и на 20.08.2025 г. в Историческия музей [населено място], то деянието е било довършено имено в [населено място] с отваряне на електронната поща, когато клеветническите твърдения са станали известни на трети лица- служители в двете ведомства./ в този смисъл е определение на ВКС 3 НО постановено по н.ч.д. № 28/24 г./ Ето защо компетентен да разгледа и реши делото е РС- Поморие. Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВКС трето наказателно отделение