Определение № 187 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1052/2016 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която същият моли да се измени определение №294 от 18.05.2017г. по т.д. №1052/2016г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 1920 лв., с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, като са спазени изискванията на чл.80 от ГПК – страната, която иска изменението, е представила списък на направените разноски в касационното производство. Молбата е основателна. С определение №294 от 18.05.2017г. по т.д. №1052/2016г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение №415 от 22.12.2015г. по т.д.№662/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. В мотивите на определението съставът на ВКС е приел, че на ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като възнаграждението е уговорено и заплатено в полза на адвокатско дружество „Комсийки и В.“, а ответникът е бил представляван от адвокат С. Д.. При проверка на твърденията в молбата по чл.248 от ГПК, съставът констатира, че в първоинстанционното производство по т.д.№301/2014г. на Старозагорски окръжен съд е представено пълномощно, с което адвокат С. Д. е бил преупълномощен от адвокатско дружество „К. и В.“, да представлява [фирма] до приключване на производството във всички инстанции. Следователно извършените от адв. Д. действия в касационното производство са по пълномощие от адвокатското дружество, съответно изготвянето на отговора на касационната жалба следва да се приеме като действие на адвокатското дружество в изпълнение на договора за правна защита и съдействие от 03.05.2016г. с ответника по касация. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на [фирма] следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лева с ДДС, съобразно представените доказателства за плащане в брой – фактура и фискален бон. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,