Определение № 523 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2727/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника по иска, „В-05“ ЕООД срещу определение № 546 от 12.08.2022г. по т. д. № 155/2022г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на ищеца С. М. за изменение на постановеното по това дело въззивно решение № 377/ 08.06.2022г. в частта за разноските, чрез присъждане на направените за първата инстанция разноски в размер на 1180 лева. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, съответно неправилно. Сочи, че с молбата по чл.248, ал.1 ГПК ищецът е искал допълване на решението, а не неговото изменение, поради което е налице произнасяне по непредявено искане – основание за обезсилване на определението. Излагат се и съображения, че неправилно решаващият състав е приел, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника по исковете. Позовава се на обстоятелствата, че на 31.07.2019г. дружеството е заплатило дружествен дял на ищеца в размер на 10 499, 71 лева, като след постановяване на 08.04.2022г. на съдебното решение от първата инстанция по иска по чл.517, ал.3 ГПК е заплатил на същото основание и сума в размер на 30 606,82 лева – ликвидационен дял към 31.05.2019г. или общо определения от съда размер на дружествения дял от 41 056,53 лева, с което решение се определя за първи път стойността на дела и датата на прекратяване на членственото правоотношение. Предвид посочените обстоятелства, се поддържа, че дружеството своевременно и доброволно е заплатило задължението, с оглед на което не следва да се ангажира отговорността му за разноските по делото. Твърди се, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, нито с поведението си е дало повод за завеждане на иска и за отмяна на първоинстанционното решение. Счита за неправилни изводите на съда, че причината за отхвърляне на иска по чл.517, ал.3 ГПК е нововъзникнало обстоятелство – плащане на дружествения дял от „В-05“ ЕООД, поради което съдът е присъдил разноски в полза на ищеца, независимо от отхвърлянето на иска, като в тази част решението е влязло в сила. Не споделя и мотивите на съда, че не дължи произнасяне относно сторените пред първата инстанция разноски. С въззивното решение изрично е отменено решението по т.д. № 1862/2019г. на СГС и е отхвърлен иска по чл.517, ал.3 ГПК, като дружеството е осъдено да заплати разноски за въззивната инстанция. Поддържа се, че нито в мотивите, нито в диспозитива съдът се е произнесъл за това, че решението се отменя само в частта, в която спорът се решава по същество. Сочи се, че доколкото с отхърлянето на иска в цялост, се отхвърлят и претенциите за сторените разноски, липсата на произнасяне не може да бъде санирано с пояснението, че първоинстанционното решение в тази част не е било отменено. Ответникът по частната жалба, С. М., не представя отговор на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С въззивното решение е отменено решение № 261527/22.11.2021г. по т.д. № 1862/2019г. на СГС, с което по предявен иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК от С. М., е прекратено търговско дружество „В-05“ ЕООД и вместо това е постановено отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на посоченото дружество, като последното е осъдено да заплати на ищеца разноски от 500 лева за въззивното производство. Прието е, че дружеството дължи на ищеца разноски за въззивната инстанция, тъй като отхвърлянето на иска е в резултат на извънсъдебното поведение на ответната страна, изразяващо се в доброволно заплащане на задължението му към взискателя, но едва след подаване на въззивната жалба и провеждане на първото по делото пред тази инстанция съдебно заседание, когато вече е бил връчен препис от жалбата и насрещната страна е организирала защитата си, във връзка с която е и направила разноски. Въззивното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила. В мотивите и в диспозитива, на решението няма произнасяне относно разноските за първата инстанция. Ищецът е сезирал апелативния съд с искане по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските, дължими за първата инстанция в размер на 1180 лева. С определението по чл.248, ал.1 ГПК въззивната инстанция е оставила без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са мотиви, че първоинстанционното решение в частта за разноските има характер на определение, което не е отменено от въззивната инстанция, за разлика от решението по съществото на спора – прекратяване на основание чл.517, ал.3 ГПК на търговското дружество, като това не се дължи на процесуален пропуск. Позовал се е на изложените съображения в решението, че разноските за въззивната инстанция се дължат от ответника по иска. Приел е, че това разрешение е относимо и за разноските за първата инстанция, тъй като първоинстанционното решение е отменено и искът отхвърлен, поради установяване на новонастъпили факти в хода на въззивното производство – извършено плащане от ответното дружество на равностойността на ликвидационния дял на напусналия съдружник – ищец. Настоящият състав на ВКС намира, че подадената от ответното дружество частна жалба е недопустима, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане, като производството по нея се прекрати. Видно от диспозитива на въззивното решение, апелативният съд е отменил първоинстанционното решение единствено относно произнасянето на СГС по иска по чл.517, ал.3 ГПК, отхвърляйки го, без да са изложени мотиви относно разноските за първата инстанция, като и в диспозитива няма произнасяне относно тези разноски. Липсата на произнасяне на въззивния съд за разноските за първата инстанция не може да бъде приравнена на отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, каквато не е постановена. Този пропуск на съда е можело да бъде отстранен само по реда на чл.248, ал.1 ГПК /предвид липса на мотиви в решението на САС във връзка с разноските за първата инстанция и излагането на мотиви единствено за разноските за въззивното производство/. Дружеството – жалбоподател не е подало в преклузивния за това срок молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските за първата инстанция, посредством отмяна на решението на СГС в тази му част, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция. Съдът е бил сезиран само с молба по чл.248, ал.1 ГПК от насрещната страна – от ищеца, с искане да му бъдат присъдени направените разноски за първата инстанция, която е оставена без уважение от съда с мотиви, че разноските са присъдени с първоинстанционното решение, което не е отменено в тази част, поради което не могат да бъдат присъдено повторно. С оглед липсата на молба по чл.248, ал.1 ГПК на ответника по исковете и произнасянето на съда с обжалваното определение единствено по молба по чл.248, ал.1 ГПК на ищеца за присъждане в негова полза на разноски, която е оставена без уважение, дружеството не разполага с правото на обжалва срещу атакувания акт. Водим от горното, Върховният касационен съд